Чарли забеляза още от сутринта, че и Сам, и Лизи не са в особено добро настроение днес. Честно казано, и за двамата това не беше нещо необичайно – Казра по принцип си гледаше все едно някой му е наръгал любимото тяло, което, според мошеника, за него беше еквивалентно на някой да му изсипе вино върху любимата риза, а пък момичето все още се опитваше да си стъпи на краката след всичко, което й се беше случило. Сега обаче Сам не изглеждаше все едно иска да набие някого на кол, а като клепоухо сритано кученце, докато пък Елизабет куцаше като такова.
Чарли ги наблюдаваше цял ден как се заобикалят с наведени глави, само за да си хвърлят по някой нещастен поглед, когато мислеха, че другият не гледа. Опитът му да изкопчи някаква информация от Елизабет удари на камък, като тя с ведра усмивка му каза, че всичко е наред, нищо не се е случило и сутринта е паднала и затова сега ходи малко по-сковано. Очевидно го лъжеше и въпреки усмивката, очите й бяха леко влажни.
Чарли предположи, че куцането е р ...