Вятърът се беше засилил доста, докато Лизи се прибере в странноприемницата. Завихряше облачета пясък, хвърляйки го в очите на минувачите, буташе кепенците на прозорците и разсейваше топлината от сутрешните лъчи. За момичето носеше и някакво напрежение, което караше главата и да бучи и пръстите й да изтръпват, но това можеше да бъде и заради предстоящият скандал с Финиан. Защото скандал щеше да има.
Елизабет се успокояваше с това, че вече трябваше да е тръгнал за работа и ще има време до довечера да измисли как да излезе от ситуацията. На някакво ниво всъщност смяташе, че си е залсужила някакво наказание. Все пак сама си беше виновна. Ако беше казала на Сам да я остави, той щеше да го стори. Но пък тогава тя нямаше да научи истината за него.
Момичето изпуфтя и влезе в хана. По това време Насифа и Аша вече бяха в кухнята и подготвяха закуската, така че нямаше кой да й намига знаещо по пътя към стълбището. Лизи все пак възнамеряваше да се присъедини към тях. Имаше нужда от почивка, но не ...