– Отвори очи, шейа. – познат, настойчив глас едва успя да надвика воя на бурята. – Погледни ме.
Елизабет вдигна глава и надникна над дюшека, боейки се да не би да й се е причуло. Когато видя силуетa на Франк, почти напълно прозрачен и блед, я заля облекчение, от което поне малко от топлината се завърна в тялото й.
– Франк! Затворена съм тук! Не знам как да изляза и бурята…
– Успокой се, шейа. – прекъсна я Франк.
– Да се успокоя?! – повтори сприхаво и се скри стреснато зад дюшека, когато нещо прелетя и се разби в стената. – Защо не кажеш на проклетата буря да се успокои, а?! Да видим дали с нея ще проработи!
– Ти си по-силна от бурята, шейа. – отговори й съвсем убедено: – И си по-опасна от нея. Някаква мижава бариера не може да те спре. Затова се успокой и я разруши.
Думите му щяха да й се сторят мили, ако не й идваше да го фрасне. Добре, че се появи да й каже, че трябва да я разруши! Тя сама никога нямаше да се сети!
Лизи изсумтя, но въпреки това си наложи да го послуша, като си пое дъ ...