Лизи направи няколко крачки и чак тогава чу, че някой я следва. Тъкмо се зачуди дали Дамила не е достатъчно луда, когато видя Рамая да се изравнява с нея.
– Гюлфан-к‘ахин трябва да извика Дамила, не теб. – заяви разпалено далширата: – Защото не си сторила нищо лошо.
– Всичко ще бъде наред. – насили се да звучи уверена Лизи. Отвътре обаче трепереше от яд. Тъкмо бяха намерили някаква следа. Ако я изгонеха сега… – Върни се да закусиш. Аз ще те намеря после.
– Идвам с теб. – заяви твърдо Рамая. – И ще му разкажа точно какво се случи снощи. Не си виновна и той ще го разбере. – след което се пресегна и я хвана за ръката, стискайки я окуражително: – Всичко ще е наред, Лин.
Елизабет стисна ръката й в отговор. Макар една част от нея да искаше да не замесва Рамая, истината беше, че не бе в положение да отказва помощта й.
Когато стигнаха кабинета на Отговорника, останаха отвън доста дълго време. Накрая Лизи си пое дъх и почука.
– Влез! – долетя бумтящия глас отвътре.
– Я‘дженна амар, Гюлфан-к‘ахи ...