Думите на Лизи бяха достатъчни, за да карат Сам да се усмихва всеки път, когато си ги спомнеше през следващите няколко часа да тренировката. Проблемът беше, че споменът за тялото й го караше да се напряга – до толкова, че я издебна на излизане от часовете, за да си открадне няколко целувки, преди да я пусне да се присъедини към далширата, която тактично чакаше някоко метра по-надолу и упорито не гледаше в тяхна посока. Сам осъзнаваше, че държанието му е пълна лудост, но беше лудост, която страшно много му харесваше. Беше готов да направи всичко, само времето да спре в този съвършен ден и просто да останат завинаги в него. Беше готов да изтърпи дори Хирса, ако след това Лизи щеше пак да му измърка, че е казала на гвардееца, че е негова. Още тогава, след изненадващата й целувка, на която той бе твърде смаян да отговори.
Мислите му бяха пълна бъркотия през целия следобед и Сам се радваше, че нищо не изискваше от него да е съсредоточен. Мъжете се хилеха знаещо, че капитанът им нещо изглежда някак… доволен? Може би даже щастлив? На това Сам отговаряше с ръмжане, от което шушуканията само ставаха по-сериозни.
А сега? Сега стояха в залата за тренировка.
Всички бяха задъхани, запотени и с блеснал поглед и Казра знаеше, че причината не е началото на упражненията. Съвсем не. Причината беше далширата и десетината девойки, които бяха дошли да видят „откритата тренировка на стражите“. Всички гледаха ококорени и леко зачервени лица, а мъжете му се перчеха насреща им. Някои даже съвсем случайно се бяха оказали без ризи, така че да може още по-хубаво да се покажат на публиката си. И всичко това щеше да е съвсем наред във всеки друг ден, но не й сега, когато Лизи беше решила да тренира с тях. Гледаха я като някакво нежно цвете, но бързо откриха, че амарата има и бодли. При това – много опасни. Първоначално ги беше страх да се приближат до нея, но бързо им стана ясно, че тя е доста по-пъргава от тях. Правеше упражненията изчистено и почти с лекота. Сам нямаше как да не е горд колко добре се справя. Особено когато се измъкна от единия страж и успя да подсече краката на друг. Мъжете я нападаха последователно или по двойки, но Лизи успяваше всеки път да се измъкне и дори да ги победи, но още в началото започна да се задъхва. Знаеше движенията и тялото й реагираше инстинктивно на появяващата се заплаха, но сънят нямаше как да й даде издръжливост. Това тя трябваше да добие тук, а след поредния път, в който някой от мъжете му успяваше да я хване в гръб и да я притисне към себе си, Сам реши, че тази издръжливост няма да я получава с тях.
– Смяна. – изръмжа заплашително, заставайки до тях и гледайки Бахрам войнствено.
Мъжът я пусна като горещ картоф и разпери ръце с пребледняло лице. Докато се отдалечаваше заднишком към останалите, Елизабет, сложила ръце на кръста си и дишайки тежко, вдигна много неодобрително изражение към Сам и го попита запъхтяно:
– Нужно ли беше?
Погледът му се плъзна най-безсрамно по нея, спирайки се на мократа й риза, която беше прилепнала към гърдите й като втора кожа. Същите, които сега учестено се надигаха и спускаха, привличайки погледи с нечисти мисли към тях. И беше сигурен, че не са само неговите.
– Наложително. – изръмжа дори още по-недоволно, продължавайки да следи като хипнотизиран движението им.
Тя го цапна по корема, а когато вдигна очи към лицето й, видя лека усмивка да повдига ъгълчетата на устните й.
– И ето заради това зяпане ми трябва друг партньор.
– Не те зяпам, а се уверявам, че всичко с тях е наред. – заяви й.
– С тях? – повтори с присвити очи Лизи. Само след миг осъзна какво й казва, сведе глава към гърдите си, рязко скръсти ръце върху тях и възмутено заекна: – Ужасен си!
– Защо? – попита я объркано Сам, опитвайки се да не се мръщи заради скритата гледка. Нали това искаше, нечистите да го вземат? Да не я виждат?
– Защото си! – просъска, а после му обърна гръб и замърмори, отдалечавайки се: – Дали всичко с тях било наред! Какво си мисли? Че ще изпаднат ли?
Мислите на Сам най-сетне се раздвижиха в някаква посока. Не в правилната, защото искаше да я метне на рамо и да я занесе в стаята им и никога да не я пусне да излезе от там, но поне бяха в някаква посока. Набързо си спомни, че всъщност бяха на тренировка. Същата, на която в момента никой не тренираше и всички ги зяпаха, а Лизи се отдалечаваше, мърморейки под нос. Това, повече от всичко друго, го накара да се пресегне и да я хване за рамото, след което да я дръпне рязко назад. Тя залитна, а в следващия миг гърба й се облягаше на него. Ръката на Сам се плъзна на сантиметър под гърдите й и я задържа там.
– Никога не обръщай гръб на противник, амара. – прошепна в ухото й: – Освен ако не е мъртъв.
Тя застина за миг и Сам усети напрежение в тялото й, което нямаше нищо общо с тренировката. Боговете му бяха свидетели, че бе готов да даде дясната си ръка, за да може да вдъхне аромата й в момента. Миг по-късно обаче тя сграбчи ръката му и се опита да я издърпа от себе си.
– Моят много скоро ще стане, ако не ме пусне. – просъска му.
– Така ли? – попита я, прихващайки я малко по-нагоре.
– Така. – процеди.
Лизи заби петата си в пръстите на крака му, а после издърпа плитката му, задържайки главата му на място и го удари със своята два пъти точно в носа му. Сам я пусна и тя отскочи от него. В очите й се прокрадна загриженост и вина, когато видя струйката кръв, която се стичаше от ноздрите му, но бързо ги смаза, заемайки отбранителна стойка. Сам, от своя страна, не можа да спре доволната усмивка, която кацна на лицето му. Спусна се към нея, но Лизи успя да отскочи. Реагираше малко по-бавно, отколкото в съня, но двамата бяха играли тази игра на котка и мишка със седмици. Тя успяваше да предвиди само по напрягането на мускулите му накъде ще се стрелне и да се отдръпне от пътя му. И точно заради това Сам трябваше да я остави да тренира с друг. Двамата бяха станали прекалено познати. Тренировката им вървеше като танц, стъпките на който и двамата познаваха добре. Нямаше изненади и непредвидени хватки – не и след годините в съня. И въпреки това се погониха малко над минута, преди той все пак да подкоси краката й и да я събори на земята. Миг по-късно вече беше върху нея, притискайки я с тялото си и гледайки зачервеното й лице и блесналите й очи.
– А сега? – не можа да се стърпи да я попита. Поне успя да се удържи да не я целуне, за което лично се поздрави. Явно все пак притежаваше някаква воля.
Лизи не отговори, но очите й бяха приковани в устните му за няколко дълги мига. След това тя тръсна глава и започна да се опитва да го изхвърли от себе си, повдигайки таза си.
– Защо си толкова тежък? – изпуфтя раздразнено.
– Защото ти си малка. – отговори й дрезгаво.
Богове, трябваше ли така да се извива под него? Тъкмо си го помисли и Лизи с успя да се извърти и да отърка и гърдата си в ръката му. Сякаш не му стигаше да я усеща под себе си и да чува запъхтяното й, накъсано дишане.
– Спри. – заповяда й. – Победих.
Тя притихна под него и Сам си пое дъх. В следващия момент, без никакво предупреждение, тялото й експлодира под неговото. Той дори не разбра как Лизи успя да се свие така, но изведнъж го изрита от себе си с единия крак в гърдите. Сам се претърколи по гръб и тя го последва, възсядайки го и задържайки въображаем нож до гърлото му. Очите й искряха победоносно и макар едва да си поемаше дъх, му се ухили.
– Загуби.
Определено не смяташе да спори с това. Беше загубил, беше и загубен в искрящите й очи. Желанието да постави ръце на кръста й и да я натисне надолу започна да бумти във вените му. Тези тренировки определено ставаха все по-сложни. Особено тук. На живо. Пред публика. Последното го накара да изръмжи и да отпусне ръце в страни и далече от кръста й.
– Загубих.
Усмивката й стана още по-доволна. Лизи опря ръце на гърдите му, наведе се и го целуна. Когато езикът й погали неговия, Сам отново трябваше да си напомни, че не трябва да я пипа тук, пред всички. Повтори си го още няколко пъти, когато тя се отдръпна, а синьото в очите й бе станало дори по-наситено. По устната й имаше от кръвта му, но Елизабет сякаш въобще не я забелязваше, като вместо това нежно почисти онази от лицето му.
– Извинявай. – каза му.
– Няма за какво. – каза й и все пак плъзна ръка по крака и бедрото й. Синият пламък в погледа й затанцува. Това трябваше да му е достатъчно. Засега. – Справи се добре, амара.
– Тоест… – погледът й се плъзна по него за секунда, преди отново да се върне на лицето му. Дори и това бе достатъчно за Сам да стисне бедрото й несъзнателно. – Заслужавам някаква награда, нали? За доброто представяне.
– Определено. – съгласи се с нея, но истината беше, че в момента щеше да се съгласи с абсолютно всичко, което тя кажеше.
– И аз така мисля. – при това се наведе отново, целуна го съвсем бързо и се претърколи от него, скачайки на крака. – Измисли нещо. Аз отивам да се изкъпя. – при това се усмихна ехидно: – Победих шефа. Нямам повече работа тук.
Сам също се изправи, но погледът му беше закован в ханша й, който се полюшваше съблазнително при всяка нейна крачка. И Лизи го знаеше перфектно, защото го правеше нарочно. Но нищо от това нямаше значение за Сам, защото устата му рязко пресъхна, а панталона му стана болезнено тесен. Повече не можеше така.
Стражите му отново бяха започнали да се кикотят като весели девойки. И сравнението бе напълно точно, защото жриците – истинските весели девойки – се кикотеха по същия начин.
– Стандартната тренировка.– заповяда твърдо на мъжете си. – До край.
И макар да си даваше сметка, че не се държи като отговорен капитан, макар и само на стражата на храма, а като някой омаян младок, тръгна след нея.
Не се забави много, като нарочно остави достатъчно време на Елизабет да се съблече и да влезе в баните на стражите. Едва когато чу водата да потича, той също се вмъкна вътре, свали дрехите си и безшумно отвори вратата на кабинката. С гръб към него и вдигнала лице към водната струя, тя не го усети. Той се възползва и си позволи да се полюбува на стегнатото й тяло. С тънката си талия и съблазнителният си ханш фигурата й му напомняше на формите на цигулка. Дори имаше две малки трапчинки в основата на кръста. Само след малко просто да я наблюдава не му бе достатъчно. С една крачка застана до нея, обгърна я с ръце и я притисна към себе си.
– Липсвах ли ти? – прошепна в ухото й, а дланите му вече сами се плъзгаха лакомо по нея.
– Какво… – Лизи подскочи стреснато и се нагълта с вода, която започна да плюе. – Какво правиш тук?
– Къпя се. – отговори й най-невъзмутимо Сам.
Дланта му се плъзна по надолу по плоския й корем, карайки я отново да се напрегне. Харесваше му. И по-важното – на нея също. Макар че му стана ясно, че няма да го признае, когато грабна китката му и я откъсна от себе си. Завъртя се и го изгледа гневно.
– Иди се къпи в някоя от другите кабинки, преди някой да е дошъл и да види. – нареди му и започна да го бута към вратата с една ръка, докато с другата се мъчеше да скрие гърдите си от него.
Сам я остави да го избута крачка назад. Главно защото му харесваше тя да го докосва, а и намираше за ужасно съблазнително как притискаше гърдите си срамежливо, като в същото време тя беше гола, зачервена и мокра пред него. Определено нямаше сила, която да го накара да избере друга кабинка, но Лизи явно още не осъзнаваше това.
– Да не би да се опитваш да ме изгониш, амара? – попита я дрезгаво, а погледа му отново се плъзна по нея.
– А Чарли казва, че си несхватлив. – процеди саркастично и го бутна още веднъж: – Излез!
– Не искам. – заяви й и всъщност пристъпи към нея, като в същото време ръката му се плъзна по кръста й, спирайки се на дупето й: – И ти не искаш, амара. Признай си.
Ако бе видял дори най-малък намек за нежелание или тревога, щеше да се махне на секундата, но Елизабет прехапа долната си устна, дори докато му се мръщеше.
– Как, нечистите да те вземат, стигна до това заключение, след като буквално се опитвам да те избутам от тук? – попита го невярващо и го цапна през ръката. – Спри да ме опипваш и ме остави да се изкъпя на спокойствие.
Сам само се ухили хищно насреща й и пристъпи още крачка, приклещвайки я между себе си и стената. Усети тръпката, която премина през тялото й, когато я докосна, и още една, когато устните му погалиха нежната й шия – там, където вената й пулсираше с бурния такт на сърцето й.
– Аз ще те къпя, амара. – прошепна и леко я захапа. – И ти можеш да ме изкъпеш, ако искаш.
Елизабет пъхна ръка между телата им и отново го бутна по гърдите, но далеч по-неентусиазирано.
– Сам, наистина не трябва да си тук. Не е…
– Никой няма да дойде в близкия час, амара. – каза й Сам и отново я целуна по врата: – Сами сме.
Лизи прехапа устна отново. Свенливо. Нямаше си най-малка идея какво му причинява.
– Сами? – повтори, а пръстите й с леки, въздушни движения се спуснаха надолу към корема му.
Дъхът му секна, когато тя почти го докосна, а сърцето му се разтуптя, сякаш до сега беше тичал.
– Напълно. – повтори й дрезгаво и после, само за да подразни и двамата, добави: – Да си ходя ли, амара?
Елизабет поклати глава. Очите й следваха пътя на пръстите й и ставаха все по-сини, колкото повече го докосваше.
– В пустинята сме. – каза пресипнало. – Трябва да пестим вода.
Сам не изчака втора покана. Обви ръце около нея и ги спусна по тялото й. Харесваше му усещането тя да е в прегръдката му. Копринената й кожа под пръстите му настръхваше от докосванията му. Дъхът й секваше. Преди да срещне Елизабет, никога не му се бе случвало чуждата реакция да подклажда глада му така. Преди Елизабет нямаше представа, че е способен да чувства такъв глад. Главата му се изпразни от всички мисли, освен от желанието да я вкуси, да я усети.
– Ще пестим. – изръмжа й и впи жадно устни в нейните.
Продължи, докато не усети, че и малкото контрол, който притежаваше, започна да му се изплъзва. Тогава рязко прекъсна целувката и се отдръпна леко от нея. За миг притворените й розови устни и унесеният поглед почти го накараха да забрави защо всъщност спира, но в следващия завъртя Лизи с гръб към него. Така беше една идея по-далече. И съвсем не по-безопасно, осъзна Сам. Но нямаше намерение да се отказва. Грабна сапуна и започна бавно да го плъзга по тялото й, стараейки се поне да се преструва, че всъщност го вълнува къпането, като го разнасяше навсякъде старателно с другата си ръка. Отдели особено внимание на гърдите и бедрата й. А когато пъхна ръка между тях, Лизи се изви и простена, отърквайки дупе в слабините му. Сам изръмжа тихо, но продължи с бавното мъчение.
Топлината на кожата й, усещането да е в ръцете му. Как се извива от докосванията му. Всичко беше реално.
След като измъчи и двамата достатъчно, Сам остави сапуна и се зае със задачата да я изплакне. Навсякъде и хубаво. Когато приключи и с това, единствената причина Лизи все още да стои на крака, беше той. Притискаше я с една ръка към себе си, докато другата му се плъзна по корема й нагоре и обхвана гърдата й.
– Чиста си. – каза й дрезгаво, а в същото време стисна леко, наслаждавайки се тихият стон, който се отрони от гърлото й.
Елизабет вдигна лице нагоре, търсейки целувка. Сам й я даде, продължавайки да я гали и докосва, поглъщайки гладно всеки звук. Ръцете й се пресегнаха назад и ноктите й се впиха в бедрата му, притискайки го дори повече към нея. И тогава тя захапа долната му устна, погледна го в очите и прошепна:
– Не ми се чака повече.
И просто така времето спря. Всичко замръзна, а той се изпълни с неконтрулируемо удоволствие. И желание. И нужда. Същите, които ясно можеше да прочете и на нейното лице. Без страх. Без съмнение. Без капка колебание. Очите й бяха блестящо сини, подканяха го да продължи.
Сам изръмжа тихо. Боговете му бяха свидетели, че нямаше нещо, за което да копнее повече. Желаеше я. Искаше тя да е негова. Искаше да научи какво ще бъде да я почувства около себе си, какво ще бъде да се изгуби напълно в усещането за нея. Защото знаеше, че фантазиите му нямаше дори да се доближат до реалността.
Но не тук. Не в банята на стражите. Този пръв път между тях, нейният първи път, щеше да е специален за нея.
Само това го накара да си поеме дъх и отново да вкуси меките й устни.
– Довечера. – обеща й.

Моля последвайте Лизи тук :)

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com
Instragram @kniga_za_lizzy_shay