Сам се премести крачка встрани и чашата се разби над лявото му рамо.
– Как допусна това да се случи?! – изкрещя Малора и този път запокити гарафата със скъпото си внесено от Рувен вино. – Знаеш ли какво ще ми коства всичко това?!
Сам не й отговори. Знаеше, че тя всъщност и не очакваше отговор от него.
– Имахме план! – викна отново вещицата. – Трябваше да ме запознаеш с всички контакти на Ираж! Трябваше да ме представиш като наследницата му! Имаш ли представа какво ще ми коства всичко това?! Всеки извън контрола ми ще ме смята за слаба! Със същия успех мога да бъда някоя помъклана от селата на изток, която незимът е видял и е харесал за любовница!
Вещицата го замери с поредния снаряд – кристална ваза с цветя. Сам отбегна и нея без особено усилие. Не го бе забелязвал досега, но в гневът си Малора му напомняше за малко дете, на което са отказали да купят играчка. Той наклони глава на една страна. Винаги ли е била такава?
Вещицата продължи просто да крещи и да хвърля каквото й попадне под ръка и не му обръщаше внимание. Поне докато не хване една чиния със сирена и не се обърна към него.
– Свържи се с адвокатите! – кресна и запокити чинията по него. Сам отново леко се отмести от пътя й. – Ираж трябва да прехвърли всичко на мое име! Всичко! Преди сватбата… – изведнъж гневът й изчезна. Малора каза нещо на език, който той не разбираше, но знаеше, че може да бъде само ругатня. – Сватбата! Ще трябва да отложа проклетата сватба!
Гласът й трябваше да ехти из целия замък. Жалко, че всички слуги бяха под влиянието й – иначе слуховете за това как смъртта на уж любимия й чичо я засяга финансово определено щяха да подронят авторитета й. Сам тъкмо обмисляше дали са му необходими други хора, за да се разпространи подобна мълва, когато вратите на стаята се отвориха и вътре влезе висока жена на средна възраст с дълга черна коса, която се спускаше на ситни къдрици под раменете й. В ръце носеше отрупана със сладкиши табла. Огледа се за място, където да я остави, и в крайна сметка се насочи към малката маса на няколко крачки от него.
Сам се зачуди дали не се е припознал, но тогава тя му се усмихна широко и го поздрави:
– Здравей! Не очаквах да те видя тук! Ти беше приятелят на Чарли, нали?
Той задържа погледа си върху нея, след което го отклони демонстративно, надявайки се по този начин да пресече последващи въпроси – особено такива, свързани с Елизабет.
Фатима. Какво, нечистите да го вземат, правеше жената на Захир тук? Успя скришом да я огледа, за да се увери, че не е наранена. Като всички, попаднали под влиянието на вещицата, изглеждаше доволна просто да наблюдава с обожание вещицата, дори докато тя продължаваше да беснее.
Нещо не се връзваше. Малора предпочиташе обкръжението й да е съставено от млади и красиви хора, които да служат като живи произведения на изкуството, когато не ги използва за телата им. Фатима бе с десетина-петнадесет години извън обичайните цели на вещицата. Какъв беше шансът присъствието й тук и липсата на Захир, когато го потърсиха, за да помогне на Елизабет на фестивала, да са съвпадение?
Нула.
– Може би не всичко е загубено. Може да използваме смъртта на Ираж в наша полза.
Лиат, който през цялото време бе седял зад масивното бюро от сандалово дърво и кротко попълваше документи, сега надигна глава и срещна присвитите жълти очи на Малора.
– О, нима? – попита го с хапещ сарказъм тя. – Моля те, сподели до какво великолепно заключение си стигнал. Изгарям от нетърпение да чуя как според теб можем да оправим цялата тази каша!
Сам споделяше съмненията й. Бе влизал в съзнанията на някои от жертвите й. Очарованието на вещицата ги ограбваше от способността да мислят. Тези, които не бяха дълго време под влиянието й, обикновено се оправяха с течение на времето. Останалите губеха себе си. Малко по малко магията й прояждаше съзнанията им, докато накрая от тях не останеше само физическата обвивка. Нямаха собствена воля или желания. Съществуваха само да изпълняват нейните.
Лиат бе тук от месеци. Ефектите щяха да станат необратими скоро, но засега явно бе все още с всичкия си достатъчно, че Малора да му позволи да се занимава с документацията й. Трябваше да е вършил нещо подобно в предишния си живот и да го е бивало. Ривският му акцент навеждаше Сам на мисълта, че е бил или счетоводител, или търговец. Не че имаше значение.
– Починал е в следствие на нападението. – каза Лиат, а Малора изсумтя презрително, сякаш потвърждаваше мнението му, че няма и капка мозък в изветрялата от влиянието на обаянието й глава. – Загубила сте чичо си, единственият Ви близък човек. Споделяте скръбта на незима, но имате и собствена, която да покажете. Не сте се измъкнала от цялата каша невредима. Съпричастна сте с трагедията.
Презрението на Малора се замени с изненада.
– Това обаче не ми помага с позицията ми. – каза малко по-спокойно. – Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще стане да запазя връзките и влиянието на Ираж непокътнати. Трябва да действам веднага. Не мога да си позволя да загубя нищо!
Лиат трябваше да е загубил всички инстинкти за самосъхранение, защото каза:
– Напротив, ще направим точно това. Ще загубите всичко.
Малора присви очи срещу него. Пресегна се към таблата, която Фатима бе оставила на масата, но вместо да грабне цяла чиния и да замери хлапака, тя просто си взе сладка.
– Какво мислиш? – попита го.
– С Ираж бяхте близки. Не роднини, но всички очакват Вие да го наследите. При това положение беше съвсем логично незимът да Ви предложи брак с презумпцията, че един ден всички активи на Ираж ще станат част от Лунарата. Това е и част от причината на някои места из другите кралства да отказват на Ираж да построи дори детски пясъчник на тяхна земя – никой не иска чуждо влияние в собствения си дом.
Малора изпуфтя, видимо губейки интерес. Лиат се прокашля и продължи припряно:
– Смъртта на Ираж ще е подозрителна при сегашното положение, господарке. Бракът Ви бе обявен съвсем наскоро. Всякакви обвинения и подозрения ще бъдат хвърляни по Вас и незима, което ще доведе до оттеглянето на досегашни партньори на Ираж и загуби за Вас.
– Тогава какво да правя? – попита нервно Малора.
Лиат се усмихна.
– Много по-романтична история ще е да не наследите нищо, но въпреки това незимът да се ожени за Вас. Да сте загубила всичко, което имате, в нападението на фестивала, но да пренебрегнете себе си, за да помогнете на незима в тези тежки за него и Хайрани дни. Може дори да тръгнат слухове, че Вие искате да отмените сватбата. Така ще се покажете като честна и жертвоготовна. Ще се превърнете в любимка на Лунарата.
На устните на Малора бе започнала да играе усмивка.
– A какво ще стане с парите му? – попита тогава Сам, внимателно насочвайки разговора в посоката, в която искаше да отиде. Погледа на вещицата се премести очаквателно върху Лиат, който невъзмутимо продължи размишленията си на глас.
– Някой наистина трябва да ги наследи и управлява. Не можем да загубим всичко. – почука с химикалката по листа замислено. – Трябва ни друг наследник. Мъж, за да е още по-различен от любимата му племенница. Може би син на някой далечен братовчед, живеещ в някой от по-малките градове. Ще е единственият му жив роднина и ще трябва да го намерим скоро, но не прекалено бързо, за да не предизвикаме подозрения, че всичко е планувано. – изхъмка и позамълча. – Естествено, не бива и да се бавим твърде много, защото рискуваме партньорите на Ираж да прекратят договорите си с него. Никой не иска да дължи стока или да има да взима пари от покойник. Не повече от няколко седмици.
Малора изхъмка замислено. Гневът съвсем бе напуснал нечовешки красивите й черти, заменен с пресметливост.
– Коронацията така или иначе ще бъде след месец. – каза. – Самашей, приготви всичко.
– Ще ми бъде необходимо цялото време. – Сам се постара да звучи студено, както винаги. Просто добре тренираната кукла, която вещицата познаваше и очакваше.
– Наследникът не трябва веднага да получава всичко с появата си. – каза Лиат. – Нека адвокатите на Ираж да са подозрителни. Да го подложат на проверки. – замислено се обърна към вещицата. – Може би дори и Вие да подложите на съмнение кой е?
– Звучи разумно. – съгласи се Малора. Премести поглед от любимеца си към Сам и устните й се разтегнаха доволно. – В крайна сметка провалът ти ще се окаже за добро, самашей.
– Трябва да започна търсенето на наследника веднага. – каза Сам. – Трябва да отнеме достатъчно време и да се вдигне подобаващо шум, за да изглежда автентично.
– Вие също трябва да се включите. – намеси се веднага и Лиат, сграбчвайки шанса да спечели още малко внимание от Малора. – Може даже да помолите назима да Ви помогне и трябва да изглеждате притеснена, че всичко, за което любимият Ви чичо се е борил, ще бъде загубено, ако не го намерите на време. Нека да се разбере, че освен, че скърбите, искате да намерите наследника, за който сте чувала и да му дадете всичко. Такава безкористност няма как да не накара всички да повярват, че освен щедра благодетелка към храма, сте и безкористна.
– Започвай с подготовките веднага, самашей. – нареди Малора. – Започни със завещанието. Човек като Ираж няма начин да не е оставил инструкции в случай, че го убият. Трябва да се намери още днес. А племенникът… Намери подходящо тяло. Трябва да изглежда представително и да създава впечатление, че ще поеме без проблем ролята на Ираж.
Сам се изкуши да я попита дали това тяло й се вижда достатъчно представително, защото вече го беше подготвил за ролята на наследник. За съжаление никога нямаше да види изражението й, когато научи, защото това никога нямаше да се случи. Месец до коронацията. По-малко до смъртта й.
– Залавям се. – отговори й.
Тръгна към вратата, доволен, че най-накрая се маха от тук и че всичко се случваше според планът му. Точно когато се протягаше към дръжката, гласът й го спря.
– Замалко да забравя. Самашей? Доведи ми чужденката. Как се казваше… Онази от фестивала. – в тонът й се появи раздразнение. – Онази от храма, която попречи на морите ми да си свършат работата.
Сам застина. Само за миг.
– Ще я доведа. – отговори й равно тогава и без ръката му да трепне, отвори вратата и излезе.
Чак след като се отдалечи, позволи на страха да го обгърне.
Лизи. Вещицата беше поискала да й доведе Лизи.

Моля последвайте Лизи тук :)

facebook.com/LizzyShayNechistite
leslieshayblog.wordpress.com
Instragram @kniga_za_lizzy_shay