Сам се премести крачка встрани и чашата се разби над лявото му рамо.
– Как допусна това да се случи?! – изкрещя Малора и този път запокити гарафата със скъпото си внесено от Рувен вино. – Знаеш ли какво ще ми коства всичко това?!
Сам не й отговори. Знаеше, че тя всъщност и не очакваше отговор от него.
– Имахме план! – викна отново вещицата. – Трябваше да ме запознаеш с всички контакти на Ираж! Трябваше да ме представиш като наследницата му! Имаш ли представа какво ще ми коства всичко това?! Всеки извън контрола ми ще ме смята за слаба! Със същия успех мога да бъда някоя помъклана от селата на изток, която незимът е видял и е харесал за любовница!
Вещицата го замери с поредния снаряд – кристална ваза с цветя. Сам отбегна и нея без особено усилие. Не го бе забелязвал досега, но в гневът си Малора му напомняше за малко дете, на което са отказали да купят играчка. Той наклони глава на една страна. Винаги ли е била такава?
Вещицата продължи просто да крещи и да хвърля каквото й попадне под ...