Ръдфорд избута съществото от себе си, отскочи назад и измъкна сабята си по-бързо, отколкото Елизабет успя да мигне. Острието засия като втечнени лунни лъчи. Мората изсъска от пода и повдигна кокалеста ръка пред лицето си все едно светлината гореше очите й. Очи, които липсваха, осъзна девойката и затисна уста с длан погнусено.
Като цяло съществото беше жалка гледка. Върху бледото му тяло се забелязваше Y-образен разрез от рамената до корема, единият му крак бе видимо и отвратително строшен под ъгъл, а от крилата бяха останали единствено чуканчета, от които прокапваше черна кръв при всяко тяхно потрепване. И въпреки всичко това чудовището се спусна като стрела върху страшника.
Дори не се опита да избегне сабята му, ами сякаш нарочно се надяна на нея. Острието прониза корема на мората и излезе от гърба й. Елизабет можеше да чуе съскането на кръвта й и да види тънката струйка зловонен дим, докато магическото оръжие я прогаряше отвътре. Ръдфорд опита да се отдръпне, но съществото го обгърна ...