Не знам откъде да започна! Така съм слисан от постъпката на моята обичана съпруга, която от любов не знам как да наричам!!! Затова, каквото име да чуете, все е за нея – Миличката, Душката, Бубулинче,Чоченце, Шушенце и прочие. Чудите се защо съм седнал да ви се оплаквам и за да разберете, ще раздипля историята поетапно.

Та значи, женя се аз преди десетина години, маминка ме предава в ръцете на Бубулинчето ми и се почва семейният ни живот. Още веднага си рекох, че ще й помагам така, както никой мъж не го е правил! Все до нея, и само в помощ! Прах ако рече да падне на нея, ще я издухвам във въздуха. Венчаваме се, изнасям я съвсем сам от гражданското и още същата вечер решихме да си направим бебе. Че кой бяга от това, ще речете вие? Така си е. Започвам съвсем сам, без ничия помощ споменатата дейност. То пък, Чоченцето ми не зачена веднага. Месеци се бъхтам над поставената ми задача. По едно време взех да издавам фронта, уморих се, ама нали бях дал дума да участвам във всичко равностойно! Чочката видя, че почнах да се ошумолявам и да се оплаквам от главобол, затова се впусна в сложни изчисления за момента на зачеване. Е, слава богу, след два месеца тази работа беше свършена! Отдадох се на заслужен отдих и ходех при маминка през ден да се хваля с постигнатото. А тя от радост ми готвеше манджи!

И ето, че бебчето ни се роди! Пашкулче, сладко, и плаче. Ама защо толкова плаче, бе, откъде тия сили у това малко телце, не знам! Шушенцето го дандурка, а аз излизам от стаята, защото мога да я спъна, като вървя до нея. После тя го приспива. Аз, като един съвестен баща и човек, решил да помага, тутакси лягам до бебчо, за да бдя над съня му! Бдя съвестно, но и аз заспивам и бдението не ми се отчита! Но нали през това време моята прекрасна Миличка е сготвила, подредила, изчистила! Ако не съм аз да бдя над съня на детето, няма кой да го свърши! Нощем бди Шушката! Аз отивам в другата стая, защото през три часа има хранене, а като гледам как малкото гладниче яде, и на мен ми се прияжда. И ако река да ям, нали Чочката трябва да става да ми сервира, а аз не искам да я изморявам излишно. Затова се оттеглям!!! Да съм полезен с нещо!

Помагам на Бубулинчето ми да готви и манджи. Стоя прав до нея! Съветвам я и непрекъснато и казвам как маминка готви! Тя вместо да ми благодари за това, свива устни. Не знам защо! Вчера например и помогнах, като отхлупих тенджерата, защото супата можеше да изкипи. Нито ме е молила, нито нищо! Просто искам да помогна! Това дори не ми е за първи път! Колко пъти съм отхлупвам съвсем сам и без подкана тенджерите, дори и от интерес! Да видя, да контролирам, съвет да дам, да направя сравнение с манджите на маминка! Тридесет години се е грижила за мен, свикнал съм на пълно обслужване и можеше да продължа да го изисквам и от Шушенцето, ама нали бях решил да помагам във всичко! И помагам, помагам!!! Без да мрънкам, без да се оплаквам! Вкъщи помагам за всичко. Шушето ще сготви, колкото може, салатка ще направи, децата…това онова, все подробности, а аз не се скатавам някъде да чакам, а слагам салфетките на масата. За всички! Дори слагам и няколко за резерва. Ако ви кажа, че мога да варя яйца, няма да повярвате! И не вярвайте, защото все не ги улучвам и Шушето ми забрани да готвя. Добре, че продават нарязан хляб, защото един път, когато трябваше да го нарежа, едва не останах без пръст! То пък едни ножове правят, не нож, а ятаган!

Помагам не само вкъщи, но и на вилата. Особено зимата! Много обичам да ходим зимата там! Печката бумти, топло, уютно. Бубулинката отива навън да нацепи дърва, а аз подържам вътре огъня. Трябва да се следи, защото ако угасне, после Бубулинката трябва отново да го пали. Затова аз съм до печката! Лягам на леглото, за да наблюдавам как гори, а Бубенцето цепи дърва. Бих отишъл аз, но ако тя го наблюдава, може да заспи, защото все казва, че била уморена. Не знам от какво толкова се уморява, след като аз винаги помагам. Само ходи на работа, децата, уроците, някакво пране, готвене, да поизчисти и това е. И на вилата същото… Пък и нека се пораздвижи, като цепи дърва. Бубенцето ми обича движението. По цял ден това прави, защо да и отнемам радостта! Моите кости взеха да скърцат, защо и тя да се оплаква като мен. Да има един подвижен, здрав, пък аз ще тегля и за двамата на леглото.

Защо ви се оплаквам, ще се запитате. Ето причината. Вземам си аз отпуската и Шушето се надява на някаква по-осезаема помощ. Така ми го каза „по-осезаема”, като че стореното от мен до сега не е осезаемо. Та ставам сутрин аз, да помогна. Да включа котлона за кафето. Тя пак ме изпреварила и кафето ври. Пием двамата до към 9 ч и Бубето чака осезаема помощ. А аз сядам да чакам да стане 10 часа, защото тогава излизам на среща с Къцито, с когото ще пием кафе или друго. Ама според нея можело нещо да свърша! Какво може да се свърши за един час, освен да чакаш да мине и да отидеш на уговорената среща? А след срещата наминавам при маминка да видя какво е сготвила за обяд. Там подремвам, защото съм отпуска, трябва да си отпочина и се прибирам вечер. И ето ти, че Муцката ми се сърди! Търтей съм бил! Лентяй! Не съм похващал нищо! С две леви ръце! И ни дума за моята помощ! Викам и, че не е справедлива, а тя ми сочи вратата! Не съм и помагал, моля ви се! Не се стърпях и й напомних всичко това, което току що споделих с вас. Но когато и напомних, че съм отхлупил тенджерата, за да не изкипи чорбата, тя ме фрасна по главата! С черпака, моля ви се, защото точно в този момент бъркаше манджата, проверяваше домашното на голямото дете и режеше лук. Може би трябва да съм благодарен, че не ме закла, а? Просто не мога да повярвам, че ме упреква в мързел…Аз, който все до нея, все в помощ, все в угода…не знам… Не е права, Шушенцето, ама вие ще кажете!