На вратата плахо се почука. Той се намръщи. Защо ще го безспокоят сега, в разгара на работното време? Имат си поставени задачи – да работят по тях. И, след като му докладват за качественото им изпълнение, след като Той провери и одобри, тогава може да дойдат и помолят за други поръчения…
Остави чашката с кафето до пепелника, където бавно догаряше кубинската пура, изправи се в креслото и тежко пусна баса:
- Влез!
Беше завеждащият отдела. Зад гърба му плахо пристъпваше от крак на крак – като че е на опашка пред общата тоалетна – шефът на службата.
- Е?
Завеждащият страхливо се прокашля и с разтреперан от вълнение глас попита:
- Господине, току-що се обади министърът… Ъъъъ…
Ясно. Пак са закъсали, пак молят за съвети и разпоредби.
- Добре, де… Разбрах… Да идва, стига се е ошмулвал зад гърба ви… Да вземе една кола и го чакам…
Шефът тихо измуча нещо. После преодоля естествения страх пред Него:
- Той е вече тук… Пеша е дошъл, нали спестяваме…
- Ей, прекален светец… Ако работата е важна – да н ...