Здравей.
Първо искам да ти кажа, че не целя нищо с това писмо. Искам просто да ти благодаря. Благодаря ти, че беше с мен в неприятни моменти. Благодаря ти, че създаде и много хубави моменти. Разбирам, че може би вече не ти се говори толкова много с мен и вече не ме чувстваш близка. Да, разбираемо е. Заобиколен си от други хора, които ти помагат, пишат ти домашните, изпълняват функциите на втори мозък. Защо ти е да имаш нещо общо с мен, след като аз пропаднах. Да, аз пропаднах заради теб. Гузен ли си? Едва ли. На теб не ти пука за нищо друго, освен за бъдещето. И си прав. Защо да се връщаме в миналото и да виждаме хубавите моменти, след като можем да гледаме напред и да виждаме мизерията. Мразиш иронията ми, нали? Е, сега е моят момент да те подразня. Въпреки, че те обичам. Да, обичам те. ОБИЧАМ ТЕ! Мога да го кажа милион пъти: ОБИЧАМ ТЕ! Ще го казвам! Напук на теб. Напук на всеки един път, когато се направи на ударен и подмина тези думи. Обичам те. Знаеш какво значи за мен да обичам, нали? Знаеш, че едва ли ще го кажа на още много хора. И се възползваш от това. Знаеш, че съм зависима от теб. Знаеш, че това, което четеш в момента е молба. То е безсилие.
Пиша несвързано. Толкова много имам да ти кажа. Искам да споделя с теб всеки един миг, всяко едно вдишване, всеки един изглед, всеки един допир. Липсваш ми. И боли. Боли най-вече това, че те виждам всеки ден. Виждам, че си по-щастлив. Виждам, че виждаш, че пропадам и това те прави щастлив. Виждам, че се издигаш, имаш амбиции. А аз? Единствената ми амбиция си ти. Единствената ми амбиция е да върна времето назад и да разбера какво, по дяволите стана.
Помня... Помня всичко. Помня всеки един миг с теб, всяка една дума, която си казал. Прекалено е рано да казвам толкова силни думи, но все пак: ще те помня винаги. Ти ме научи на много. Научи ме да обичам, научи ме какво е болка, научи ме какво е притеснение, какво е мъка, какво е тъга, какво е безсънна нощ, но също така какво е щастие. С теб изживях значението на всяка една от тези думи. Изживях заедно с теб всеки един твой проблем, всяко едно твое щастие. Въпреки че вече мина почти една година, нищо не се е променило. Всеки път, когато те видя (въпреки че те вижам през 15 сек.), всичко ми се преобръща. Обичам те. Няма да ми омръзне да ти го повтарям.
Знаеш, че сега плача. А аз знам редовната реплика, която казваш по този въпрос. Но нищо. Обичам и нея. Обичам те, дори и да си груб, дори и да си рошав, дори и да си болен. Няма да спра да те обичам, каквото и да се случи. Не се надявам това писмо да промени нещата. Дори и надеждата умря, пък макар и последна.
Обичам те.
© Ралица Все права защищены