Разказ на ужасите! Да не се чете от лица под 18 години!

   Борис спа до късно. Това беше редовният следобеден сън от два до четири, но този ден се събуди в пет и нещо. Хапна два сандвича, изпи две бири и тръгна на своята следобедна разходка, въпреки снега, който беше натрупал.
  Прибра се към шест и половина, по тъмно. Започна да почиства малката си къща от паднали на земята кутии от бира и изрезки от вестници. За самотните хора, особено отшелниците като него, разхвърляните предмети са нещо характерно. А и той беше на седемдесет и три години, вече нямаше тази сила и пъргавост както когато беше млад и единствено тези разходки го подкрепяха да поддържа жизненост.
  Когато отвори външната врата, за да изхвърли поредния си боклук в кошчето, той забеляза движение в края на двора. Неговата къща бе много отдалечена от другите и той досега не бе виждал други хора наоколо. Светна външната лампа и огледа двора. Нямаше никой. Прибра се спокойно вътре и продължи заниманията си.
  Малко след това той чу шум, идващ отвън. Шумът беше ясен и силен и не беше плод на някакво въображение. Все едно някой или нещо се опитваше да се промъкне. Той излезе от двора и отново светна лампата. Дворът отново бе празен. Борис излезе в снега и започна да оглежда това, което можеше да се види от светлината на лампата. След като се убеди, че в двора няма никого тръгна към къщата си. При влизането той хвърли последен поглед навън и тогава отново забеляза ДВИЖЕНИЕ, някъде вляво зад едно дърво.
   - Кой е там? - провикна се Борис. Гласът му бе сипкав и грозен, защото не го бе използвал по този начин през последните десетина години. Когато ходеше до най-близкото село на десетина километра от тук, в магазините и учрежденията говореше много тихо и без излишни думи. Очите му се уголемиха, а дишането му почти бе спряло заради страха, който изпита в този момент. Дворът отново бе празен и мъртъв! Но в Борис започна да се заражда някакво усещане, че не е сам на това място и че е НАБЛЮДАВАН отнякъде.
   Прибра се, без да изгаси външната лампа, смятайки че по този начин може бъде предпазен от някакво нападение. Седна на един стол и се заслуша. Единственото, което чуваше, бяха пуканията и съсканията от горенето на дървата в печката. Но след малко отново се чу силният шум от преди малко. Борис погледна през прозореца и отново не видя нищо. Какво, по дяволите, ставаше тук? Дали не се бе промъкнало някое голямо горско животно, или пък не дебне някой заблуден в гъстата гора наоколо? А може и да е крадец, търсещ в гората някоя самотна вила с някой самотен старец. Той отиде до вратата и я заключи.
 После шумът отново се появи. Този път не бе мигновен, а продължителен. Нещо ходеше в двора. Борис погледна през прозореца и отново не видя нищо. Загледа се във всички посоки, но дворът продължаваше да бъде празен и пуст. С изключение на странния шум! Невидимото нещо се приближаваше до къщата му, защото шумът ставаше все по-силен. Тези звуци представляваха нещо като приплъзване, неголямо влечуго или ходене на много тромав или сакат човек, който плъзга краката си в снега. Нещото ПРИБЛИЖАВАШЕ.
  Шумовете спряха изведнъж! Нещото стоеше ПРЕД ВРАТАТА! Борис стоеше неподвижен в трескаво очакване. И в този момент някой почука на вратата!
  Сърцето на Борис щеше да се пръсне от неимоверния стрес и страх, който изпита в този момент. Той бавно приближи вратата и застана неподвижен до нея. Чукането се повтори, този път много по-силно от предишното.
   - Кой е? - извика Борис със силен и равен глас, изпълнен със страх. Никой не му отговори! Усети как паниката постепенно започва да го завзема.
   - Кой е? - повтори той!
  След като отново не получи отговор, старецът започна да отваря вратата постепенно. Видя, че дворът отново бе празен, но имаше нови СТЪПКИ по белия сняг. Те оформяха нова пътека по неутъпкания сняг и свършваха пред вратата на къщата. Борис излезе и се огледа, но отново видя празния си двор. В този миг усети много лоша миризма на развалено или разложено. Погледна надолу да види къде продължават стъпките на непознатия враг, но така и не откри нова пътека. Може би непознатото същество бе стигнало дотук през снега, бе почукало на врата и си бе тръгнало по някоя от пътеките в снега. Загледа се на всички страни, докъдето му стигаше погледа и отново не видя абсолютно никой или нищо. Затвори вратата, като в този миг изпита леко облекчение.
  Това облекчение трая по-малко от минута, защото ново, още по-решително почукване по външната врата смрази кръвта на възрастния човек. Това бе невидим враг, невидимо призрачно същество от друг свят! По никакъв друг начин не можеше да се обясни това странно посещение! Той бавно се приближи към вратата и отново застана до нея неподвижно. Чукането се повтори!

   Борис хвана дръжката на вратата и я отвори силно! И в този момент най-лошите кошмари, които си бе представял някога, се появиха. Пред вратата стоеше НАЙ-ГРОЗНОТО, ПРОКЪЛНАТО И ЗЛОВЕЩО СЪЗДАНИЕ, което можеше да вирее на тази земя. То бе на ръст колкото него, кожата му бе тъмна и съсухрена, лицето му бе много слабо, на мястото на очите имаше огромни черни дупки. Косата на съществото бе сплъстена, зъбите му бяха оголени и почернели и образуваха страховита лукава гримаса, а от устата му извираше непоносима воня на разложено. Дрехите му - почернели, кални и скъсани на много места от влагата, бяха прилепнали зловещо към тялото му. Това същество бе полуразложен труп на мъртвец, който бе възкръснал от гроба си.
  Борис стоеше като закован срещу него, страхът и паниката го бяха превзели напълно. Болката в гърдите и изтръпването на ръцете, които изпита, бяха слаби, заради шока, в който се намираше. Усети само, че не може да си поеме дъх. След миг и краката му отмаляха и той се строполи безчувствен на земята пред краката на съществото. Чудовищният страх му попречи да усети истинската болка, която изпитва умиращият от инфаркт.