5 сент. 2009 г., 13:46

Нека бъдем просто ЕДИННИ!

1.1K 0 1
1 мин за четене

Тишина… всичко е тъй тихо … Обичам вечерта… когато всичко заспива.
И е мрак. Тогава човек остава със себе си, със своите мисли, чувства и грешки…
Признанията идват сами - признания за грешките, които сме допуснали през деня.
Понякога вечер може да се чувстваме самотни, но на сутринта всичко се избистря, става по-светло като деня,  когато изгревът изгрява… Всичко е ту светло, ту  тъмно.
Тъмнината - в душата ни, а може би светлина? Какво се крие вътре в нас…? Нека си зададем този въпрос! Нека изясним сами на себе си какви сме. Нима всичкото скрито е вътре в нас? Или може би отвън - зад образа? Как да открием какво се крие и къде е то?
Толкова е загадъчно… Загадъчно като всичко останало, като всяка една частица от Нашата вселена… Можем ли да променим света? Можем ли да не бъдем егоисти?
Не! Просто не можем! Всичко ни е дадено по природа. Но можем да променим поне малко от тези негативни наши страни. Можем да се опитаме да превърнем тъмнината в светлина… И изгревът да стане по-красив, а ние да станем по-добри…
Но как може да направим това?
Отговорът е само един - нека бъдем просто ЕДИННИ!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...