Тишина… всичко е тъй тихо … Обичам вечерта… когато всичко заспива.
И е мрак. Тогава човек остава със себе си, със своите мисли, чувства и грешки…
Признанията идват сами - признания за грешките, които сме допуснали през деня.
Понякога вечер може да се чувстваме самотни, но на сутринта всичко се избистря, става по-светло като деня,  когато изгревът изгрява… Всичко е ту светло, ту  тъмно.
Тъмнината - в душата ни, а може би светлина? Какво се крие вътре в нас…? Нека си зададем този въпрос! Нека изясним сами на себе си какви сме. Нима всичкото скрито е вътре в нас? Или може би отвън - зад образа? Как да открием какво се крие и къде е то?
Толкова е загадъчно… Загадъчно като всичко останало, като всяка една частица от Нашата вселена… Можем ли да променим света? Можем ли да не бъдем егоисти?
Не! Просто не можем! Всичко ни е дадено по природа. Но можем да променим поне малко от тези негативни наши страни. Можем да се опитаме да превърнем тъмнината в светлина… И изгревът да стане по-красив, а ние да станем по-добри…
Но как може да направим това?
Отговорът е само един - нека бъдем просто ЕДИННИ!