Нека поговорим
Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцуващ степ на улицата. За перфектната майка, погубила мечтите на детето си. И за света, рушащ се под нозете ни.
Нека поговорим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марти Петрова Стефанова Все права защищены
