Тази история няма да бъде за момиче, което е преживяло огромна драма(слава Богу)… тази история е за момичето, което всички виждат и си казват „Хубаво момиче… не говори с никого, сигурно е надута или се мисли за голямата работа… никога няма да заговоря някоя такава”. Е…, това момиче не е момичето, за което го считат, то е момичето, което преживява всичко само, което плаче само когато никой не може да го види. И да – хубаво е, облечено добре, изглежда сякаш нищо никога не му е липсвало, но може ли да го твърдиш със сигурност? Знаеш ли какво си мисли докато върви с високо вдигната глава, усмихвайки се, сияещо от щастие?
Нека ти разкажа за него – всъщност не е щастливото момиче, всъщност е една развалина. Човек, чиито родители не са до него, защото някой трябва да изкарва парите, с които то учи и благодарение на които се облича добре. Тя е човекът, чийто приятели гледаха как гаджето й й изневерява и въпреки това не направиха нищо…, нищо освен да го приемат на шега… да си направят забавлени ...