Навън вали.

Топлият летен дъжд ме вика от перваза на прозореца.

Красиво е.

Лятно.

Пълно с надежда.

„Няма нищо по-хубаво от лошото време” – наистина е така.

Обичам да вали и да наблюдавам капчиците дъжд, стичащи се по прозореца ми...

Успокояващо е.

Искам да изляза, да седна на мократа трева и да изпуша една цигара, докато дъждът се излива отгоре ми...

И да не мисля за нищо и за никого...

Да забравя за момент себе си и околните...

И просто да се наслаждавам на природата.

Както дъждът измива всичко навън, така измива и болката от душата ми... поне временно.