29 апр. 2011 г., 22:45

Нека заприлича на любов

2K 0 1
1 мин за четене

Да го правим бавно! Нека заприлича на любов! Нека ме остави без дъх, без сила, без сърце дори! Нека поне за миг да го усетя... онова странно, запленяващо, обземащо цялата ти същност чувство. Да ме изгаря, да изпепелява душата ми, като някаква хартийка, която пред очите ми догаря. Да ме изпива вътрешно, да не ми дава мира ден и нощ, да искам още и още, нуждаеща се, жадуваща за този вид доза наркотик.

Докосвай кожата, настръхнала в очакване на хладните ти пръсти. Нека тялото се извива и гърчи, до болка, до насита, до пребледняване. Нека не остане нищо за казване след това. Само мълчание. Само белег по кожата ми от теб. Само следи, разказващи за местата, откъдето си минал.

Да го правим бавно! Нека заприлича на любов! Като онази, която винаги съм искала да почувствам с всичките си сетива. Хронична, неприлична, мръсна любов, но да е истинска! Като по филмите, като в приказките, като в книгите, чийто истории, ленти и страници разказват за онзи свръх неземен момент, в който не съумяваш как изгубваш себе си. Как разстоянието, което до този миг е деляло телата ни, изведнъж се смалява дотолкова, че усещаш, че всъщност сме един човек. Как изгубваш представата си за време, превъплъщавайки се в съзнанието на другия, в неговия свят на удоволствие и заедно с него потъваш в онази сладка наслада.

Да го правим бавно! Нека заприлича на любов! Нека ме остави без сърце дори, без душа, без мисли, без минало и бъдеще! Нека ме срине на земята и ме довърши с ръцете си! Нека боли, но за миг да го усетя... онова жадувано, мечтано чувство.

Любов, която да си проправи път през мен. Да ме обладае, да бъде страст, нечувана и неизпитвана до сега. Да бъде нежност, взривяваща и непозната до този миг.

Да го правим бавно! Секс от всеки можем да получим. Нека заприлича на любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...