Качих се в асансьора. Натиснах копчето за 13-ия етаж и се облегнах на металната стена. Загледах се през стъклената част към фоайето на сградата. Той стоеше там и гледаше право в мен. Отново онзи поглед. Не изпускаше очи от мен. Този път му отвърнах и аз. Вгледах се право в тъмните му очи.
Дано не ме е видял. Усмихнах се, по-скоро на себе си.
Не! Това не е любовна история. Съжалявам, но ще трябва да Ви разочаровам. Не, че любовта не ми е приятелка и не пием заедно кафе. Любето е страхотна, всеки ден си споделяме всичко. Познаваме се отдавна. И любовните си истории ѝ ги разказвам само на нея. Почти. Как да Ви ги кажа на Вас като не се познаваме? Не съм такава. Баба така си ме е учила - каквото става в леглото и в къщата, да си остава там! Само в краен случай, ама в много краен, можеш да обсъдиш нещо с една, най-много с две до три-четири приятелки. Това е само за да поискаш съвет и то при условие, че могат да ти го дадат! Но те пък нали затова са ти приятелки, защото винаги могат да ти да ...