7 мар. 2008 г., 07:01

Неочаквано...

1.4K 0 5
 

     Неочаквано...

 

     Той получи покана за бал с маски.

     Яви се истински.

     Никой не го позна...

 

    ***

 

    Казано по друг начин:

    Толкова често играем роли и слагаме маски,

    че когато сме неподправени, просто не ни забелязват...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Предпочитам да бъда мразен за този,който съм,отколкото обичан за този,който не съм."-K.Cobain
  • Някой беше казал "Колкото повече се променям, толкова повече оставам същият."Такива, каквито сме.Безпощадното огледало ни гледа като в онзи детски филм ”Приказка без край”.Дали ще оцелеем от това изпитание?Защото новият ден ни посреща...с готовата, чакаща маска до нощната лампа.
    ___________________________________
    Браво Павли!Силна тема!
  • Напълно си права!
  • Безпощадно точна !
  • Прикриването на истинската ни същност ни отнема част от нас!

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...