7 mar 2008, 7:01

Неочаквано...

1.4K 0 5
 

     Неочаквано...

 

     Той получи покана за бал с маски.

     Яви се истински.

     Никой не го позна...

 

    ***

 

    Казано по друг начин:

    Толкова често играем роли и слагаме маски,

    че когато сме неподправени, просто не ни забелязват...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Предпочитам да бъда мразен за този,който съм,отколкото обичан за този,който не съм."-K.Cobain
  • Някой беше казал "Колкото повече се променям, толкова повече оставам същият."Такива, каквито сме.Безпощадното огледало ни гледа като в онзи детски филм ”Приказка без край”.Дали ще оцелеем от това изпитание?Защото новият ден ни посреща...с готовата, чакаща маска до нощната лампа.
    ___________________________________
    Браво Павли!Силна тема!
  • Напълно си права!
  • Безпощадно точна !
  • Прикриването на истинската ни същност ни отнема част от нас!

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...