Слушам как наричат някои хора „антиваксъри“.
Заинтригувах се и, нали съм неграмотен, проверих в речника. Написано: противник на ваксинирането; от англ. anti-vaxxer…
Да, де – ама така наричат у нас несъгласните с мерките на властта, конкретно с рекламата и налагането на вносните ваксини?
Почти всички сме ваксинирани от първия си ден, редовно сме се ваксинирали и след това, някои и днес си слагат противогрипни ваксини…
Но немалко са несъгласните да си слагат днешните хвалени ваксини. Което не означава антиваксъри, а просто неприемащи налаганите течности…
хххх
В Милано нобеловият лауреат професор Люк Монтание: „Противно на казаното, тези ваксини изобщо не предпазват. Това става ясно постепенно и е научно признато днес. Това доказват не само научните експерименти, но и тестовете върху болните.“
Аз съм лаик, но той е специалист. И, убеден съм, разбира повече от политикани и бивши лекари, сега чиновници…
хххх
А ваксинирането продължава. В Гърция глобяват отказващите.
И правилно! Що ваксини са произведени, кога ще се пласират?
А стоката, ако залежи… И рухне паническото доверие…
Както и ужасът пред непознатото…
хххх
Историята се повтаря. А понякога се върти на шиш…
Гледам книги, които едно време ни препоръчваха в училище и четяхме в захлас. Сред тях – „Ловци на мамути“ на Едуард Щорх, „Затрупан свят“ и „Ловци на пещерни мечки“ на Йозеф Аугуста.
В първата има илюстрация как прачовеците трепят мамути и диви коне. Подгонват ги към пропастта, а после събират „реколтата“ от мръвки долу…
Силни и бързи животни, но… Страхът! Ужасени от носещите се подире им огньове, бягащи от призрачната опасност – загиват в пропастта на паниката…
Защо ли го свързвам с днешния ден?
хххх
Тлъстата счетоводителка Теменужка, суперенергиен спец, носителка на зелен сертификат и три ваксини…
Хем пипнала ковид, хем заразила няколко души…
Без коментар!
хххх
Разговаряме с познат. Споменавам нещо против мерките и теглилките. Познатият е възмутен: ама как така съм против закона?
И защо да му обяснявам, че не става дума за закон, а за заповед на чиновник? Подзаконов акт…
Натякват ни: лош закон, но закон… Демек, длъжни сме да го приемем като закон Божий. Обаче – а всеки закон ли е демократичен и в полза на народа и държавата?
Примери – бол. Закон за защита на държавата и Закон за защита на нацията…
хххх
Пак тогава. Споменавам, че повечето хора не са доволни от ограниченията…
„ А ти откъде знаеш?“.
Правилно! Не съм питал „повечето хора“…
Но и никой НЕ НИ Е ПИТАЛ?!
Социологически проучвания се правят за какво ли не – търговски за стоки, политически, социални…
И никой не е попитал суверена /уж!/ какво мисли по налаганите му ограничения…
Страх от мнението на народа? Неувереност в заповяданото? Усещане, че резултатите няма да отговарят на поръчката и печалбите?
© Георги Коновски Все права защищены
Интересно - само един отзив. Барем да ме напсува някой ваксиниран...