Непрокопсаникът
Салиери Дантев застана пред огледалото и тръсна глава. От олисялото му теме се спускаха като издъхващи змийчета няколко случайно оцелелели кичурчета от отдавна немитата му коса. Не обичаше да се къпе. От малък се боеше от водата и сапуна. Нямаше обяснение за тази своя странност. Но тя беше факт. Погледна към поопърпаното си кожено якенце - подарък му от тати.
- Ех, татко, татко - къде си сега да изкрънкам малко банкноти, поне за бирата. Беше се пристрастил към пущината. Бургаско - колко го обичаше само. Лееше го от бутилката направо в широкото си гърло, а после облекчено се уригваше. - Бог да те прости, тате - изтръгна се жален вопъл от устата му, с поразклатени и жълтеещи призрачно зъби. Даде ти каквото даде, грехота е да ти искам още дори и в спомените си.
При тези трогателни думи Салиери изпита чувство на гордост от проявения висок морал пред хладното огледало. А то отрази безпристрастно и точно наедрялото му бирено коремче, което за авторитет той хващаше като баскетболна топка в основата с двете си ръце.
- Да можех да го метна като нея в някой кош, пък дори и за боклук - стрелна се еретична мисъл в главата на Дантев. Но той я заряза. Не му беше до хумор сега. Работите вървяха от зле та по на зле. Бяха го уволнили от работа, а последната му издадена книжка с епиграмички никак не се харчеше.
- Криза! Кой ще ти купува литература днес?! Това обяснение го задоволяваше, ала не пълнеше джоба му.
- Мъни, мъни, мъни! Итс дъ рич мен уърлд! - затананика си той песента на АББА пред огледалото. Липсваше му китарата. Заложи я в един оказион от пустия недоимък. Изпаднал беше в истински блекдаун. В килера се търкаляха несметно количество бирени бутилки, но не му даваше сърце да ги върне. Бяха му като метреси. Поне такива можеше да си осигури, колкото си поиска. А други отдавна вече нямаше. Беше минал шейсетака, но през последните 10 години нямаше спомен да е барвал женско рамо.
- Нямам пари за подобни забежки - оправдаваше се той. Жените жив ще те изядат. За църните едни очи никоя няма да ти снесе прелести.
Една млада поетеса беше споделила с него, че първо оглеждала мъжете за три неща - обувки, часовник и джиесем. И ако едно от тези не било на ниво, сиктирдосвала тутакси мъжа. Това признание силно го стресира и оттогава не припарваше до млада жена. Останаха му няколко верни приятелки от доброто старо време, които поклащайки бизонските си прелести из замърсената градска прерия, все още му отдаваха почит. Ала те не го блазнеха като жени.
- Как ще оцелявам? Тази мисъл не му даваше покой. Добре, че я има старата - стрелна се в потното му от напрежение съзнание. Има сносна пенсийка. Ще стигне и за двама ни - предвкусваше Салиери. Наближила 90-те, милата едва, едва дишаше. Беше се стопила като свещица, само и само да угоди на непрокопсания си син за цигари и алкохол. Правеше се на задрямала и че не забелязва как той крадешком и на пръсти влизаше в кухнята, бръкваше в нейната чанта и отмъкваше поредните кинти за пиячка.
- Поне уредих да съм й асистент, та и оттам да пада по някой лев - убеждаваше сам себе си във високата си нравственост Дантев и се опиваше от чувство на своеобразна гордост, че ще се грижи за нея до последния й земен миг, а съседите ще мълвят мита за благородния й син.
- Това съм аз - Салиери Дантев - най-добрият син, който изгледа до последно баща си и майка си!
И при тази мисъл топлина и успокоение се разляха по топчестото му тяло. Изпружи се и блажено заспа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
