Нереален разказ 7

                 Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.

                 Напръсках с бензин бравата, резето, после с машинно масло да не заяде ключа.

                 Решавашата неделя дойде. Какво ли има вътре, няма изгледи от взлом или някой да се крие вътре, но за всеки случай държах в ръка бейзболна бухалка. Раздвижих ключа плавно, резето прищрака веднъж, втори път, натиснах с рамо и вратата се отвори.

Лъхна ме миризма на застоял въздух. Осветих сумрака в фенерче, щракнах елключа и светна.

Светвах във всяка стая, отварях прозорци, щори. От въздушното течение стана по свежо, слънчевите лъчи светеха , очите ми бързо привикнаха. Мебелите покрити, столове, фотьойли, дивани  с бели покривала. Издърпах няколко, кожа или имитация на кожа..., тук беше банята. Отворих, кафява течност потече, в тоалетното гърне също. Оставих да се изрече и в кухнята. Пердета  тежки непрозрачни с шнурове и пискюли, по ъглите гипсови корнизи и орнаменти по тавана. Колко стаи са,... кой ще ги чисти, ами кой ще живее по стаите. Има и друг етаж. Обрах паяжините по стълбището, побутнах лекичко вратата. Отново същият мирис на застоял въздух. Разлеждах с интерес, напредвах бавно с бухалка в ръка,...еха, чак и  пиано със столче без облегалка, подреден аквариум, само трябват пираните вътре, вода и водорасли, позлатена клетка за пернато...

Тази стена е вероятно изложбена, картини, статуетки, остава  и да са шедьоври. Отварям друга врата, вляво нотен статив, цигулка в кожена кутия, масичка с ноти. Покрити с бял плат  барабани и чинели, трябва братът да е бил музикант, или просто колекционер, има музикални инструменти и колекция от старовремски пищови, кръстосани две саби. Зад витрина три порцеланови бюста, под тях две сандъчета с обков.

Стаята отсреща, разгънат статив за рисуване, няколко платна в мацаница, бои, четки, висок стол за рисувания модел,...други стаи, бани, спалня. Трябваше да направя чертеж, как ще се ориентирам.

Отворих голям вратопрозотец, еха на терасата съм с изглед към двора и планината Имиту настреща, големите борове и евкалипти сякаш  дават простор към планината...

Утре ще разгледам по-обстойно чекмеджетата, писалището, и обезателен преглед на томовете книги зад него. Може би е хитрец и е скрил нещо измежду кориците им, то сега много малко хора четат книги и не им обръщат внимание и е най-сигурното скривалище.

Едва ли ще мога да се справя сам, обърнах се към две фирми за почистване, хареса ми собственикът на едната, солиден и приветлив човек. Лъснаха всичко, чак изпраха килимите, завеси  и пердетата.

Какво да търся бояджии, та аз боядисвах на хората а сега да боядисват на мен, не е ли малко срамно.

За мое си удоволствие снимах всичко преди и как изглежда сега,  може и  Августа да прояви интерес

В съботния ден намерих наша сънародничка  за неделя да извърши по-фино почистване, обясних й  за работата, тя каза 50 евро надница. Оправна жена. Започна в 9 часа, поспря за едно фрапе към 11, обядвахме около 14 часа и в 18 и 30 каза, че е свършила. И наистина всичко блестеше на кота терен.

- Госпожо благодаря, ще ви потърся пак за горния етаж, за услугата ще ви платя 100 евро, та вие не се спряхте.

Жената почервеня от неудобство и тихичко промълви

- Благодаря и аз

Тя доволна, аз два пъти, че случих на пъргава жена. Беше ми радостно и приятно, че всичко бе чисто и подредено. Имам ли някоя дата, когато да се нанеса тук и да преспя за пръв път,... нямам нали.

Ами горния етаж, кога...Отново същите процедури от почистващата фирма, боядисване с различни цветове боя, лакиране от моя страна. Отново жената дойде, без пазарлък започна работата си.

- Госпожо, отново 100 евро достатъчни ли са - попитах сериозно - Бих ви поканил на чаша узо, вино, но ми е неудобно, уморена сте... Почерпете се сама, ето шише узо, бяло вино. Аз съм доволен от свършената работа.

- Благодаря, и аз съм доволна, благодаря - говореше тя радостно - А  ако имате нужда, обаждайте се.

Разположих из стаите ароматизатори, пръсках с дезодоранти, затворих всички врати, прозорци и два дни не се вясвах там. Нямаше и с кого да споделя радостта си.

                Успоредно с ремонта, не забравях и работата по градината у Августа. Натоварено, но интересно  ежедневие. Редувах кратки разходки с Поршето или Мерцедеса, когато съм на работа там, после се качвах на мотора или Реното под въпросителния поглед на Роузи '' Имаш луксозни коли   а ти се движиш с твои си возила, но си прав, тези са на мис Августа, а онези са си твои ''.

Пивахме с Роузи кафе-пауза пред нейната къщичка-пристройка, говорехме си гурбетчийски приказки, споменаваше често за Манила.

- Роузи, а ти с момичетата ходите ли на плаж, на разходка из Атина, из околностите

- Не Петро,... ходим на църква, обикновено си носим храна или  купим совлаки и сме в квартирата. Избягваме да се движим сами, не ни се слушат глупави подмятания...

- Добре, а ако аз те поканя на разходка  до Коринтос, Лутраки, как ще го изтълкуваш

- Как ли, няма да ти отговоря - срамежливо каза тя.

- А какво ще кажеш,  в събота сутрин , ако  вместо да пътуваш до центъра, ще те чакам на Метростанцията и отиваме в Лутраки, а в неделя сутрин си пак на в църква,... ще те чакам в 8 сутринта на метрото и тръгваме, а вечерта ще те оставя до квартирата ти.

- Петро, теб страх ли те е от мен - неочаквано попита тя

Мълчах. Подвих малко скептично устни, какво пък, истина е, страх ме е.

- Ами като гледам за страх си е, ти такъв дребничък, а аз едра - иронично подхвърли тя

- Нее, от друго ме е страх, страх ме е да не се влюбим, страх ме е да не забременееш нежелателно и това да е краят на гурбета ни зад граница, страх ме е от някаква болежка...

- Тук си напълно прав,... не забравяй, аз съм медицинско лице, но за първото,... ако това е причина ще го преудолеем. И какво реши...

- Не аз, ти какво реши Роузи

              В крайна сметка  в 8 часа я чаках на терминала в Нисана. Появи се, мъничка, лъчезарна, стъпваше пъргаво, с раничка на гърба, усмихната и приветлива.

Помахах й с ръка, тя ме забеляза и замаха с две ръце. Взех раничката й, хванах я за ръчичка.

- О, колата ти не беше ли зелена, а тази е бяла - отбеляза тя

- Става бяла когато е за по-дълъг път, а за из града е зелена - засмях се на свой ред

Излезнахме на магистралата за Коринтос. Натиснах газта, Нисанът сякаш литна.

Наблюдавахме от панорамният мост преминаващите яхти от високо.

- Хайде да идем долу на потопяемия мост, на самият бряг е.- предложих

Наближаваше яхта, моста бавно се спусна под вода, яхтата мина отгоре му, после бавно се показа над водата и стана обикновен мост, светна зелено и колите минаваха по него. Роузи наблюдаваше всичко това в захлас.

Намерихме свободни чадър и шезлонги. Тя без да се суети измуши блузката си, после клина...макар и по-дребничко се откри прекрасно телце, телце на праснало момиченце. Стегнати гърдички, диафрагма, опънатото долнище очертаваше мускулести бедра и прасец.

Тя ме огледа и потупа дружески по плещите.

Вероятно изглеждаме  като двойка акробати, защото забелязах  любопитни погледи към нас..

А водата лазурно синя, прозрачна, тиха и приятна.

- Мога ли да плувам до онези шамандури Петро

- Може, но не е за предпочитане, казват имали акули в залива и за това са онези заграждения а джетовете са един вид като охрана. Плувай успоредно на брега, тук е по-дълбоко и след 10-15 метра  няма хора, не доближавай огражденията.

Беше като рибка във водата, едва я настигах, какво се чудя, ами тя е израсла около вода, нали Манила е на океана. Не се глезеше като някои жени за намокрената коса, само я разроши с ръка, игличките й щръкват, приглаждаше ги с длан и прическата готова.

                Пържените картофки, сувлакито и кокакола бяха върхът, или бяхме изгладнели след толкова емоции.

- Роузи, ще минем по панорамния път, много по-близо е  до моята къща, не си се отказала нали -смеех се дружелюбно

- Нее, не съм - шегуваше се и тя - Нали напнахме, не сме толкова гладни та да се изядем

Снимаше  с мобилния си из панорамния път, разказваше за техния океански бряг в предградията на Манила, където е израснала.

- Ето тук живея, не е лукс, но ми е удобно, заповядай.

Тя надникна тук-там, изглежда й хареса и през смях рече

- Ами не си нося хавлия, ти имаш ли

- Само ми е една, ако искаш ще те закача на простора да съхнеш, или ако искаш от едната страна се бършеш ти, от другата аз - подкарах и аз хумористично  - Шампоанът ми е един, става за коса и за тяло, и не пести вода, от термосифона е,...кърпата ти е отвън.

И изчезнах да приготвя любимата си ЛИДЛбаница, чинийки, чашки, прибори, еха имам студена диня, пъпеш, домати, чушки, краставици, сиренце за нашенска шопска салата.

- Петро, а имаш ли сешоар за косата, а защо нямаш дамска козметика - хихикаше тя омотана в кърпата - Как да прескоча така до в къщи да си взема моите.

- Сешоар имам, но дамска козметика не, съжалявам

- И защо нямаш, не идват жени тук ли, странно - не спираше тя

- Идват, ама...- хвана ме на тясно, не знаех какво да й отговоря - Не е допирало до козметика де, но ще си запиша и ще го имам впредвид.

Скришом се радвах, че нямаше. Августа беше оставила, крем, червило, но като разчиствах...в коша.

Ох да взема и аз душ, че стоя като  осолен паламуд. Струйките вода барабанеха по тялото ми.

Понякога чувстваш, че те наблюдават. Отмих  пяната от очите си,... Роузи, все така омотана в кърпата, да ме наблюдава с интерес, така де, все има  какво интересно да се види у гол мъж.

Прихапваше устни, облизваше ги с езичето си...

Направих се, че не я  забелязвам, обърнах се с гръб към вратата. Спрях водата, тя бе изчезнала от рамките на вратата. Вече преоблякана в бюстието си, късичък клин и домашни чехлички, изглеждаше особено привлекателна.

                 Приближихме се до масата. В изстуденото узо се бяха появили кристалчета

- Ох, дано не се е развалило - казах с преправен глас - Но ще го излекувам, гледай

Тя с интерес наблюдаваше презентацията ми, 50 мл узо, 2-3 бучки лед, малко студена вода,... и узото  в стъклената чаша побеля.

- Това е лъвско мляко, госпожицата ми - смеех се - Наздраве

Отпихме внимателно, облизахме  устни.

- Татко е правил  питие от ориз, ечемик, но на нас момичетата ни беше забранено да пием, е някои категории жени пиеха.

А баницата с чаша бяло вино допълни приятната вечеря.

- Роузи, как мислиш, ако утре пропуснеш неделната литургия, ще бъде ли голям пропуск - попитах

- Не знам, до сега три пъти не съм ходила, ангажирана бях с мис Августа,...нищо лошо не ми се е случило. Нямам представа, Петро - несигурно говореше тя.

Погали ме по лицето, по раменее, стана и се настани удобно в скута ми.

Опря глава в  плещите ми и след малко само разномерното й дишане издаваше, че тя спеше

Положих я нежно в леглото, хвърлих завивка отгоре й...

Слънцето се прокрадваше срамежливо през отворите на спуснатите кепенци.

Неделя е. На къде в неделя. Роузи на литургия, а аз,... аз да се шматкам като безработен интелигент по маршрута Омония-Монастираки-Омония.

Ами еженеделие...

             Почукване по вратата ме отрезви.

следва...