9 июл. 2022 г., 22:48

Неща 

  Проза » Рассказы
719 1 6
5 мин за четене

Лежах на леглото в апартамента си и гледах телевизия. Щорите и пердетата бяха спуснати. Тихо и тъмно. Достатъчно тихо беше да заспя в два часа на обяд, но не ми се спеше. С нетърпение повдигах края на пердето на прозореца, който гледа напред, към верандата. Очаквах някой - нещо да пристигне, да дойде, опаковано като подарък. Най-накрая чух как бусче спря на улицата пред къщата. Погледнах през прозореца . Беше бусче с надпис Amazon отстрани. Пакетът беше пристигнал най-накрая! Бях прекарал цели два дена в трепетно очакване, чакайки машината за газиране на вод да пристигне. Изскочих на верандата по пижама в момента, в който доставчикът от Амазон се качваше по стълбите, които водеха към верандата. Сигурно съм изглеждал малко диво, защото доставчика леко се стресна. 

- Добър ден! - извиках щастливо и грабнах пакета от ръцете му. 

- Добър да е. Ползвайте си го с щастие, каквото и да е - каза доставчикът, погледна ме и след това забързано се завтече към бусчето си. Сигурно имаше още много други доставки да направи. И така доставчикът завинаги излезе от живота ми без да играе кой знае каква роля в него. Обърнах се и бързо се прибрах. 

В апартамента си разопаковах пакета - с ръце, зъби когато и те не помогнаха - с ножица .В крайна сметка най-накрая пред мен беше тя - моята собствена машина за правене на газирана вода! Поставих я на масата. Колко красива беше само! Черна, лъскава, имаше си специална бутилка. Налях студена вода в бутилката и я газирах. Отпих…ах прекрасно! Струваше си парите. Накакви си $75, общо-взето два часа работа, която не обичах особено. Два часа от живота ми. Отпих пак от бутилката с газирана вода, за да се насладя пак на това технологично чудо. Колко беше хубаво! Колко вкусна беше газираната вода. Отсега нататък, щях да пия само газирана вода - твърдо реших. И без това водата от чешмата не беше много вкусна - направо блудкаваа, гадна. Някой трябваше да се обади на кметството, да протестира, за тази гадна, блудкава вода, но кой ли? Газирана, обаче ставаше вкусна. 

Известно време се наслаждавах щастливо на газираната вода в притъмнения апартамент. После ми се прийска да споделя своето щастие. Ралф - съседът ми отгоре - бих го поканил, да се наслади и той, но от известно време не си говорихма. Бяхме се скарали за някаква глупост и така и си останахме скарани. Не ми беше пукало да си оправим взаимоотношенията и сега би било малко неестествено за една машина за газирана вода да ги оправям. От задната страна на къщата живееше една жена, но с нея така и не се бяхме сприятелили, а сега нарочно за една машина за газиране на вода съвсем пък нямаше да се сприятелявам. Потърсих в телефона си няколко номера. Джо, беше на работа, Силвия също. Робърт. Робърт май днес беше свободен. Набрах номера му:

- Ало? Как е? - яух някой да се обажда от отсрещната страна.

- Добре е! Как са нещата при теб Роб?

- Прекрасно! Току що от Амазон пристигна нещо, което си бях поръчал от два-три дена - машина за освежаване на въздуха. Нямаш представа какъв кеф е! Прави мъгла и въздухът е толкова свеж.   

- Така ли, така ли? - казах аз бързо, едва стърпявайки се да кажа на свой ред - И аз си поръчах  - машина за газиране на вода! Страхотна е! Каква газирана вода прави! Трябва да дойдеш да я опиташ някой път. 

- Ще дойда! И ти трябва да дойдеш да видиш моята машина за освежаване на въздух!

- Представи си - казах спонтанно - като ни писнат нашите машини , може даже да си ги разменим?

- Мда - каза Робърт замислено. Постоях с телефон долепен за ухото ми. Стана ми малко неловко. Явно Робърт беше зает със своята си машина, аз с моята си. Нямаше и какво толкова да си кажем. Поговорихме си още малко от кортуазия и накрая затворих телефона. Останах сам. Е, не съвсем сам  - с моята машина за газиране на вода. 

В продължение на целия следобед изпих към два и половина-три литра газирана вода.Излязох навън. Разходих се по празните улици - къщите със спуснати пердета, всеки се наслаждаваше сам на своята машиназа газирани води, или там каквото беше.  Някак си изпитвах една празнина в корема си, или поне там си мислех, че е  - за газирана вода ли за какво ли, и аз не знам. Интересното беше, че колкото и газирана вода да пиех, тази празнина не се изпълваше. Нещо ме човъркаше отвутре. Исках нещо, а не знаех какво. Мислил си бях, че искам машина за газирана вода но май не беше това. Тя беше успяла да запълни някакъв глад само за малко, но после гладът пак се появи. А какъв само глад ме глождеше! Най накрая си помислих- сигурно е глад за нещо което искам да си купя. А, разбира се. Това беше. Но какво, какво? Прибрах се у дома и отворих страницата на Амазон. И без да съм търсил на първата страница дойде отговорът на моята вътрешна нужда. Беше хубава машина за освежаване на въздуха. Помислих си колко хубаво би било да си имам такава машина и веднага си поръчах един модел, който ми хареса особено. Легнах на леглото - с бутилка с газирана вода на нощното шкафче, която сега не ми се струваше чак толкова вкусна и зачаках с нетърпение. Ах как ми се исках да я имам сега, а не след два дена - тази машина за освежаване на въздуха 

© Роско Цолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, че прочетохте разказа!
  • Никакви вещи не могат да запълнят празнотата в душата.
  • Съмнително е, че нещата от които човек наистина се нуждае, ги продават в Амазон, но някои като героите ти опитват. После се оказва, че са напълнили гаражите, килерите, таваните, защо не и избите, но нещо продължава да липсва и да стои празно. Това е една от болестите на Запада, която обхваща и нас, за съжаление. Пълни килери, празни души.
    Прочетох с интерес. Благодаря.
  • Така е, вещоманията бавно ни поглъща и вещите ни стават душеприказчици. Вече и у нас.
  • Хаха, да, така е
  • Готин разказ, малко Бредбъри повече Робърт Ратман. 😉
Предложения
: ??:??