Нещата най-после започнаха да се нареждат – нали знаете лафа, че накрая нещата винаги се нареждат; ако не се наредят, значи това не е краят. Е, при мен краят на несгодите беше дошъл, а с него – и дълго чаканата подредба.
Накратко – влюбен съм в Рая и най-сетне щях да имам възможност да ѝ го докажа не на думи, а с дела. Много съм добър в планинското катерене, отдавна скитосвам из Балкана, това ми е хоби, защото мразя да съм сам. Чакайте, това не беше много логично – нали сред природата човек е съвсем сам... всъщност не е така. Винаги си намираш за нещо да мислиш, в нещо да се загледаш, с някого да поговориш. Така че – повярвайте, сред природата е много по-весело, шумно и забавно, отколкото в центъра на столицата, да речем, ако това, нашето, изобщо е столица и ако то разполага с център. Така че ще шашна Рая с уменията си на планинец, ще ѝ помогна да изкачи хълмчето (ох, представих си нещо!), ще ѝ налея най-бистрата вода, ще ѝ дам от моите шепи да пие и, дето се вика, така ще успея да я н ...