Тя беше дизайнер с постижения и самочувствие. Той - визуален спец на свободна практика. Запознаха се на форум за иновативни инициативи.През кафе - паузите се заговориха.Стана непринудено. Тя имаше приятна външност, излъчваща интелект, примесен фино с дозирана едновременно топлина и студенина. Това му хареса.Тя се впечатли от начетеността му , мъжкарството и бързата мисъл. Оказа се , че нейното ателие и неговият офис са в една и съща сграда. Започнаха да се срещат в общата територия на интересите, както казваше той, и да си симпатизират неудържимо. Остроумничеха за " умния" дом на бъдещето, за релефа на стените и играта на светлината върху тях. Разотиваха се с ритуал - след продължителна прегръдка като близки хора, и той всеки път потръпваше от досега с топлото и стройно тяло на жената, а устата му пресъхваше...

   В разговорите , които ставаха все по-интересни и увлекателни, тя неизменно споменаваше за някоя си Петра.Освен , че звучеше странно името Петър в женски род, тази особа сякаш присъстваше инкогнито, дискретно, невидимо и тайнствено, винаги редом с тях. Предположи , че Петра работи в ателието и духа и го обитава денонощно. Веднъж тя сподели , между другото, че живее на семейни начала, но не съвсем.Иначе всичко било тъй хубаво... Очакваните и все по-вълнуващи срещи бяха истински безкраен празник, докато стопанката на ателието не изчезна загадъчно, без вест, сякаш потъна в небитието - завинаги. Той дълго и напразно обикаляше около тяхната осиротяла обител с надеждата да срещне поне митичната Петра, но и това не се случваше. Веднъж, вече на улицата, нещо го накара да се обърне. Зад завесата на прозореца видя за миг лице - непроницаемо, сякаш от камък, с огромни очи. Стреснат отмина...

    Времето летеше неусетно бързо. Жената с топлото и стройно тяло я нямаше. Все още се надяваше на знак от нея и сънуваше прегръдката и за довиждане. Напразно! Телефоните мълчаха , мейли нямаше. Красотата от вълнуващото общуване стоеше в спомена свита, помръкнала, а чувството за близост отстъпи на разочарованието. Накрая реши, че когато тя се появи, ще и съобщи за терзанията си със сравнението за настъпило бедствие - разрушителен трус, след който общата територия на радост  е потънала в развалини.. За да смекчи ефекта от казаното, ще добави, че катастрофата още не била потвърдена официално, но това се очаквало. Представи си как тя, ще се усмихне снизходително и разбиращо, може би със съжаление за случилото се и ще усети пак онзи полъх едновременно на топлина и студенина. Всеки път тази въображаема сцена се възпроизвеждаше отново и отново на минаване покрай опустялото ателие.

   През един късен следобед, от улицата, погледна по навик към прозореца. Зад края на  завесата мерна  пак онова лице с огромните очи. Не беше на нея. Спря се и извика с все сила : "ела!".И тя - дойде.Докато се усети  впи за миг устни в неговите, но му се стори , че измина цяла вечност. После тя рязко се обърна и затича. Извика след нея. Видя само силуета и да се отдалечава. Огледа се объркан. Дали не го връхлетя мълния? Стори му се , че в късния следобед къщите, потънали в зеленина, тишина и спокойствие, му кимат със съпричастност като за утеха.