11 мар. 2008 г., 07:49

Несподелено

1K 0 0
1 мин за четене

 Несподелено

  Събудих се. Все още  беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ги харесвах. Мисля, че те ми изпращат всички онези сънища, в които Той –  неотразимият, ме обичаше и държеше за ръка, докато се събудя. Не исках да се събуждам, защото мястото до мен е винаги празно. Отново сама, отново тъжна. Една пареща сълза се търкулна мъчително по бузата ми. Чувствам се празна, по-празна от всякога.  Сякаш, докато съм спяла, някой е пробил гръдта ми и е извадил сърцето ми – горещото обичащо сърце. Поставих си ръката там, където се предполага, че му е мястото  и отдъхнах. Никой не го бе взел. Биеше равномерно и отчетливо. Тогава каква е тази празнина, какво усещах? Защо ми бе така пусто? Защо като мисля ми става пусто и студено?

  Няма да забравя никога всеки негов допир, всяка целувка, всяка прегръдка. Гласът му – този плътен ангелски глас отекваше в мен дори, когато мълчи. И уж не бях влюбена! А защо мислите ми бягат лудо към него? Защо още виждам чертите на лицето му? Защо ме боли като се върна назад? Защо е така пусто…

  Искам да плача, а не мога. Искам да забравя. Толкова много ли искам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С обич от мен за вас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...