Nessun dorma!
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис „Save”. Чу се тихо щракване на мишка. И тази нощ беше документирана – нощ, в която никой нямаше право да заспива.
Безсъние – Ангел беше страдал толкова дълго време от него, че вече го приемаше не като наказание, а като дар. Не беше мигвал за дълго нощем от студентските си години и вече беше започнало да му личи – винаги имаше тъмни кръгове под очите и носеше картонена чаша, пълна до горе с конска доза кафе, поддържаща го до обедната почивка в службата, която беше достатъчно дълга за една бърза дрямка. Ала макар че външно изглеждаше изморен, нямаше да се намери никъде по-истински, по-жив човек от него. Безсънието го беше направило такъв, беше му дало време, свободно време, с което спящите не ...