Името ти е Дженифър и си на 16, живееш в България заедно със семейството си. Да, името ти е необичайно, но това е така, защото майка ти е от България, а баща ти - от Великобритания. Бяха пробвали да живеят в родината на баща ти, но майка ти предпочела да се върнат в България. Е, както и да е. Беше събирала пари доста дълго, само за да можеш да отидеш до Лондон на ваканция заедно с най-добрите си приятелки. Беше я планирала цяла година и вече нямаше търпение. Беше се подлагала на хиляди дълги диети, не само защото имаше комплекса, че си дебела, но и защото искаше да бъдеш във форма за пътуването.

 И така след дълго чакане най-сетне дойде моментът. Беше на летището заедно с баща си и приятелките си. Сбогува се с него и се качихте на самолета. Ти не успя да спиш от вълнение миналата нощ, но за сметка на това поспа в самолета.

 Когато кацнахте, се настанихте в хотела, наистина изморени, се затворихте по стаите си и всяка започна да се приготвя за сън. Ти беше щастлива от това че най-сетне си тук в Лондон и си независима за първи път, някъде в друга страна, с някого другиго. Беше се унесла в мисли, наслаждавайки се на красивата гледка. Изведнъж някой почука на вратата. Изненада се и отиде да отвориш. Осъзнаваше, че си по халат, но нямаше време да навлечеш каквото и да било. Пред отворената врата стоеше момче, беше ти познато отнякъде, но не се сещаше къде си го виждала.

-         Мога ли да ви помогна? – попита на английски ти.

-         Ами, чудех се… Не, няма значение. – понечи да си тръгне.

-         Не, кажете, бих могла да ви помогна. – каза ти и го хвана за рамото, за да го спреш.

-         Ами един от приятелите ми ме заключи отвън и явно ще спя в коридора, но се чудех дали ще мога да ползвам банята, ако не е много нахално от моя страна.

-         Няма проблем, влезте. – Сещаше се, че не биваше да пускаш момче, което не познаваш, в стаята си, и то посред нощ, но той изглеждаше различен. Пусна го и му показа банята.

 Той влезе и след малко отвори вратата. Ти беше облякла тениска и панталонки и беше седнала на дивана.

-         Ама ти май не си от тук, а? – попита той.

-         Да, акцентът ми е лош, съжалявам.

-         Не, не е за това. Просто… Знаеш ли кой съм аз?

 И в този момент всичко ти се изясни, той беше… Не, не беше възможно.

-         Хари… Хари Стайлс? Боже Господи, аз съвсем изключих… Извинявай много, аз… аз… Не, не знам как да се изразя. Ако съм те засегнала с нещо, съжалявам. – чувстваше се неловко за това, че не го беше познала.

-         Не, нищо подобно. Приятно ми е някой да не крещи в лицето ми. А откъде си?

-         България, между другото името ми е Дженифър. Баща ми е от тук, но майка ми е от България.

-         Аха, ами мерси за това, че ме пусна да използвам банята и за това, че не се разкрещя, след като разбра кой съм.

Ти не беше голяма фенка на 1D. Да, бяха готини, но чак пък да ги „обичаш”?! Не, харесваше музиката, стила им, бяха симпатични, но бяха просто група. Поне за теб беше така. Сети се нещо и просто попита:

-         Значи под  понятието „приятел, който те е заключил навън” да разбирам Луи, нали?

-         Естествено, ти съмняваш ли се в него?! Способен е на хиляди номера. Например днес ми взе кашона с Twix в своята стая! Не го е срам!

-         За доста странни неща се притесняваш. Аз бих се притеснявала от това, че ще спя в коридора на хотел. – засмяхте се.

-         Е да, ама какво друго ще ям иначе?

-         Бонбони Haribo. – намигна му и извади едно пакетче от чантата си. – Ето, подарявам ти ги. Знам, че ги обичаш.

-         О, мечета, мерси! Е, аз излизам да спя, станало е късно. – той тръгна към вратата.

-         Чакай! Навън е студено и ще изстинеш. Ела спи тук на дивана. Ще ти е по-удобно.

-         Щом казваш, добре.

 Остана в стаята, а ти му даде един тънък чаршаф и възглавница. Настани го на дивана, но след като си легна, реши, че не му е удобно и не преставаше да се върти насам-натам. Ти се опита да не му обръщаш внимание и заспа. В съня си усети как матракът се разклаща. Събуди се, нямаше представа колко е часа, обърна се и видя Хари до теб. Гледаше те и ти се усмихваше.

-         Какво правиш? – попита ти подозрително.

-         Студено ми е там, пък и не е удобно. Моля те, нека да спя тук до теб, нищо няма да ти направя. – замисли се, но пък ти го каза така искрено, затова му позволи да остане.

 Спейки, усети обгръщаща те ръка. Обърна се, но Хари спеше. Явно сънуваше нещо хубаво - усмихваше се. Ти не се сдържа и също се усмихна. Легна и заспа отново.

 На сутринта те събуди телефонът ти. Беше Кати (една от приятелките ти, с които беше тук). Ти вдигна и сънено измърмори нещо. Тя ти каза, че ще те чакат след 20 минути пред стаята ти, защото вече е 9 часа и било време да отидете да закусвате. Ти затвори и стана от леглото. Изми се, навлече дънките си и една готина тениска и отиде да събудиш Хари.

-         Хайде, поспаланко! Време за ставане! Закъснявам, а ти трябва да се върнеш в стаята си. Луи сигурно ще те пусне. – опита се да го убедиш ти.

-         Ох, ама не искам…

 Ти се прокашля многозначително.

-         Оф, добре де… Ставам.

 Той се надигна сънено от леглото. Стана и тръгна към банята. Беше само по боксерки.

-         Само не ми казвай, че си спал така до мен цяла нощ?! – каза ти озадачено.

-         А не бе, сега се съблякох! Естествено, че така спах, как иначе? – отговори той и навлече дрехите си. Беше с дънки и бяла тениска. Влезе в банята, след около 5 минути се върна и каза: - Е, ще тръгваме ли?

-         Чакай малко, тук съм с приятелките си и мислех, че ще закусвам с тях?

-         Еми, ако не ме искате, няма да идвам. – Погледна те проницателно и като видя изражението ти, се вкисна. То наистина беше недружелюбно, мислеше си: „Не е ли малко нахално да спиш в леглото ми и да закусваш с мен, без дори да ме познаваш?”, но не му го каза. Той се нацупи и отвърна: – Окей, мерси за всичко. Хайде, чао.

 Тръгна към вратата устремено, без да каже нищо повече. Ти се ядоса.

-         А не, без такива! Няма да ме правиш на луда, няма да ми се сърдиш, не и сега! Не ми разваляй настроението. – Той се обърна, но още беше сърдит. – О, хайде, то се видя! Явно ще ми досаждаш и сутринта, давай да слизаме да ядем.

-         Йей! – той те прегърна през рамо. Целуна те по бузата. – Мерси за снощи, Джени!

 Излязохте така през вратата, а на приятелките ти буквално им увиснаха устите.

-         Ама как…?! Ох, какво се учудвам и аз, във ваканция сме, хора! – каза Кати, а Анита не каза нищо, само ви изгледа странно. Двете не харесваха особено 1D и не досаждаха на Хари.

-         Еми, хайде де, гладен съм! – каза той и те поведе към асансьора. Другите ви последваха.

 Бяхте вътре и слизахте надолу, когато телефонът на Хари звънна. Беше Луи.

-         Че кой ти говори за коридора бе, малоумник?... Не, не съм спал там!... Еми тайна. Хайде, ще ви чакаме в ресторанта. – така протече разговорът им.

 Слязохте на втория етаж и се настанихте на една маса. Поръчахте си палачинки и точно когато сервитьорът ги донесе, се появиха и другите.

-         Vas Happenin’? – каза Зейн.

-         Храна, а? – „да, типичният Найл” помисли си ти.

 Луи се появи последен и не изглеждаше щастлив. Лиам ви поздрави бодро и седна да яде.

-         Така, така… Коя от вас, красавици, се излъга с Хари? – обходи ви с поглед Луи.

 Ти вдигна леко ръка, а Хари те посочи.

-         Добре… – каза той сериозно. – Ще бъдеш подложена на разпит. – ти вдигна вежди, но той продължи. – С какво бельо беше той?

-         Моля?! Що за въпрос? Не знам, боксерки?

-         Какви? – продължи да настоява Луи и се сниши над теб.

-         Откъде да знам? Calvin Klein, но пък той винаги носи такива. – опита се да се оправдаеш ти.

-         Хм… интересно. – той поглади брадичката си и се опитваше да се прави на замислен. – А как спеше: усмихнат, намръщен?

-         О, я стига глупости! Нямам си представа, не стоях да го гледам! А ти как спа – с отворена уста?! – изнерви се ти.

 Другите се заливаха от смях, докато ти и Луи се правехте на идиоти.

-         Стига тъпотии, Лу, сядай да ядеш! – каза Хари през смях. Разказа им за вечерта, защото всички правеха намеци за вас.

 След закуска ти и приятелките ти се качихте да се приготвите и се разделихте с момчетата. Щяхте да ходите да разглеждате забележителности и автобусът ви щеше да е тук скоро. Ти се обличаше в късите си панталонки, когато на вратата се почука. Учуди се, имаше още 20 минути до тръгването. Отвори вратата.

-         Има още време, какво… - спря в средата на изречението. Пред теб седеше Хари. Ти не го очакваше. – Извинявай, аз мислех, че са Кати и Анита. Има ли нещо?

-         Ами да, исках да ти благодаря за снощи, за бонбоните и за закуската. Едва ли щеше да ми е добре в коридора, мерси отново. – каза той с усмивка.

-         Пак заповядай. Не  е моя работа, но защо сте в хотел? Нали домовете ви са тук, в Лондон?

-         Да, но след цяла изморителна вечер, изгубена само за раздаване на автографи, решихме да дойдем тук. Пред домовете ни има супер много фенове след такава вечер и не ни се занимаваше.

-         Аха, еми добре. Радвам се, че прекарахме известно време заедно.

-         Аз също, може да се видим някой път, ако искаш, разбира се. Подаде ти едно листче с телефонния си номер и те прегърна. – Приятна ваканция, Джени.

 О, да, щеше да бъде наистина приятна, просто ти още не го знаеше.