Всред нищото проблесна синя светлина и се появи един ангел, помъкнал под мишница голяма и наглед доста тежка книга. Желязна. Книгата беше потъмняла от времето и тук-там по нея се беше завъдила ръжда. С едната си ръка ангелът бръкна в джобa на бялата си роба и измъкна чифт очила. Другата му ръка обаче не понесе тежестта на книгата и тя се стовари на краката му. Ангелът изврещя от болка и взе да сипе проклятия на няколко езика. След няколкоминутно ругаене той се поуспокои, сложи си очилата, наведе се и с видимо усилие надигна книгата от подутите пръсти на краката си. Постави я във въздуха на нивото на гърдите си и я изгледа злобно. След това я разгърна. И се поряза на железния ù ръб. От показалеца му обилно потече кръв.
- Ох, мамка му! - процеди той през зъби и взе да прелиства страниците с лявата си ръка, засмукал показалеца на дясната. След като намери нужната му страница, той спря, извади пръста от устата си и го изгледа навъсено. Избърса го в робата си, оставяйки по нея няколко черве ...