Не си спомням точно кога беше първият път, в който осъзнах колко слепи са хората. Не говоря за реалните слепци, а за всички останали, които не могат да погледнат реалността.

Още от крехка възраст ги забелязах. Все още се чудя на мен ли ми имаше нещо или на тях им го нямаше, но всички наоколо не спираха да държат дланите си толкова силно пред очите, чак до посиняване, че ме вбесяваха.

Дните летяха, а това да ви призная, започваше да ми се натрапва в очите все повече. Не можех да наблюдавам безучастно положението около мен и света, и всички изгубени души, които го населяваха толкова лекомислено и безцелно. И дойде денят, в който реших да предприема нещо.

Спрях първия срещнат човек по улицата, посегнах да му отворя очите, а той без да ме погледне, още със самото посягането на моята ръка към него, ми отряза пръстите.

Скега вемче мчи е тхрудно дха пхиша.