БъдещиятМъртвец
20 результатов
На остров някъде,
в началото накрай света,
чувства първо появяват се,
преди да станат хора със сърца,
От пещерата в центъра, ...
  224 
Дали да те целуна?
Привидно прост въпрос.
Нецелувките се оказват,
запомнени до гроб.
Но коварна таз размяна, ...
  221 
Накъде отиваме, само ако знаех,
пътят преплита се пред нас до безкрайността,
а над нас завръщат се птиците,
от мига съдбовен, белязан с вина.
Но тихи са, като ангелите, ...
  223 
1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...
  448 
До: Моето Сърце
От: Мен
Здравей, отдавна не сме се чували.
Как си? Чувстваш ли се добре?
Сърдиш ли се, че те изоставих? ...
  253 
Животът е цвете,
а цветето е душа,
поникнала въпреки,
плевелите в покрайнина.
Есенно брули го, ...
  299 
Сидни беше сладко дете. Родена на 14 февруари, 1994-та година, кръстена на баба си Синтия, която впоследствие я отгледала.
Майка й и баща й бяха разделени от както се помнеше. Причината така и не разбра, затова се научи да живее както без нея, така и без тях.
С баба и дядо си, които бяха всичко за н ...
  1048 
Нощта е тъмна и мрачна,
или пък аз съм нощта,
вървя по брега на морето,
опитвам да оставя следа.
Ала то зло и коварно, ...
  348 
Нямам редактор,
липсват и запетаи,
мисълта ми прехвърча,
завърта цунами.
Яростно дъвча, ...
  204 
Спри да търсиш някой,
който страстно те съблича.
Който сутрин рано,
душата в огъня обрича.
Всички цели и мечти, ...
  548 
Скалисти отломки се ронят,
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...
  701 
Говори ми за чувства,
говори за свойте мечти,
заради които сърцето,
нощем пропуска да спи.
Кажи ми за сънищата, ...
  605 
Накарай ме да забравя,
всичко онова,
което нощем,
пречи ми да спя.
Накарай ме да вярвам, ...
  709 
– Ехо? Къде изчезна? Защо вече не те виждам? – проехтявам в тъмното. Коридорът, в който се намирам е пуст, а мракът ме е обгърнал отвсякъде.
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...
  580 
Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.
Подарявам ти цветята, ...
  636 
Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ...
  578 
Не си спомням точно кога беше първият път, в който осъзнах колко слепи са хората. Не говоря за реалните слепци, а за всички останали, които не могат да погледнат реалността.
Още от крехка възраст ги забелязах. Все още се чудя на мен ли ми имаше нещо или на тях им го нямаше, но всички наоколо не спир ...
  440 
“Тя можеше да намери всеки. Навсякъде. За нея нямаше недостижими неща.
Не че това й харесваше. Всички да я избягват, да я затварят където и когато намерят за добре. Да я залъгват или да се правят, че не съществува. Но точно това я караше да не се предава. Точно това я караше да се бори все повече за ...
  591 
Липсва ми когато,
всичко беше песен,
водката – стотинки,
с шотове по десет.
Любовите цинични, ...
  556 
Нощ, луна прекрасна,
светла, приказна, ужасна,
колко страшна да си ти,
че се крият светлите души.
За някои си ти омайна, ...
  1197 
Предложения
: ??:??