Защо? Не се случихме родени през малък интервал от време. Знаеш ли колко хубаво щеше да бъде? Ти питала ли си се? Аз съм уверен, че щяхме да изградим нещо невероятно между нас. Нещо истинско, чисто, далеч от демонстративните взаимоотношения и близко до тихата взаимност.
Защо? Задавала ли си си въпроса? Във Вселената всичко върви с причина и ако нашата любов е отредена с този урок и дълг... приемам, прегръщам, разбирам. Но те гледам с дълбочина и безмълвно се взирам в сигурността ти. Обичам те отдалеч и треперя, без да знаеш. Откривам те едва когато всичко е загубено. Не така радикално. Но и в това има истина. Едно от най-сближаващите събития в света на двойките е даряването на живот. Създаването на един общ, на двамата. Отглеждането, разглеждането и напътстването му в правотата. Да можех, любима, да посея любовта си в теб. Да ти я разкривам с примирение, да те обичам и обличам всеки ден с нея.
Защо? Любов не се открива във всеки. Това е толкова интимно. Лично. Че дори най-приближените нямат място в този храм. Дните са пълни с изненади, какво ми остава да ти подарявам по една такава във възможно всеки ден? Търся присъствието ти. И за миг не се поколебавай. Ти си. ТИ.
Защо? Една част от мен се вълнува, а другата плаче. Не отричам, че е трудно. Но храни пълноценно, както нищо останало. Кого да залъгваме? Любовта е едно от най-върховните усещания. Може да е и точно обратното, но нищо между нас не ми носи този оттенък – крепи ме и ме усмихва ежеминутно.
Защо? Нашето е тъй сладко. Безгранично. Няма дума, описание за него. Не ми се и опитва. Чувства ми се. Всяка секунда и по много. От теб да е. Да е с твоя заряд и твоята закачка към деня и събитията. Защото си много специална. Във всяка жена живее малко дете. Във всяка има искра на лудост, достатъчна да преобърне часовете в страхотен купон. Защото всяка една е толкова специфична, но сродната душа остава трудно откриваема.
Сред свят, пълен с различни багри, живее и диша едно съзнание, което някой ден ще се влюби в теб и ще те обожава. Ще обожава всяка твоя клетка и всяка твоя усмивка. Ще търси ръката ти без причина. Просто така. За да ти припомни, че е до теб и че съществува.
Защо? Не мога да ти дам това? Кажи, любов... Някой ден ще срещна очите ти и ще те позная. Ще позная и Любовта. И тогава какво? Как ще се гледаме... как ще си говорим с недомлъвки?...
© А.Д. Все права защищены
Марианка, за мен също бе интересно да го изслушам. Непознатото става близко, когато нещо/някой ти подари достатъчното в муза. Благодаря ти!
Благодаря и на всички прочели! До нови срещи с предстоящото!