26 окт. 2017 г., 20:29

Независими метаморфози

839 0 0

   Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите,  и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици.  Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата на светлина. Не беше моят цвят.

  Въображението ти превъзбудено от фантазии искаше да ме съблече до протонна голота без да осъзнава на коя

индивидуалност принадлежи. Беше се отделил от тялото си и преживяваше небивали метаморфози от всякакъв род, пол и други катарзисини обрати.
  Блусът, който съзнанието ни танцуваше за последно,  не утеши никой от нас, стана още по тъмно и невидимо.  Тропащите по земята предмети, изпаднали от изтърваната ми чанта с влудяваща пулсация разтанцуваха глада на настървените в очакване халюцинации...  
Тогава дойде моята спирка, нахлу светлина и аз се изгубих в навалицата от другата страна на стъклото. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...