25 янв. 2014 г., 20:01

Ние

1.3K 0 2
2 мин за четене

Ние

 

 

 

Щастлива ли си? Не криеш.

Нещастна ли си? Не криеш.

Красива ли си? Не криеш.

Нежна ли си? Не криеш.

Честна ли си? Не криеш.

 

 

Не криеш.


 

Разкриваш се пред мен. 

Искаш да съм близо. 

Имаш желания. 

Искаш да летиш.


 

Бориш се.

Усмихваш се.

Усмихвам се с теб.

Боря се. 

 

 

Заедно се издигаме, ставаме все по-малки за останалите, но по-големи един за друг. Обичам да те обичам. Ще пуснеш ли ръката ми? Не, не я пускай. Ти си слънчице. Може ли слънцето да ни изгори? Да, може. Изгори ме! Ти си Тя, и Тя ще си останеш. Познах те. Разбрах, че си Ти. 

 

 

Не искам да съм камък.

Не искам да съм бунт.

Дори не искам да се разбера.

Почувствай ме.

Почувствай как те обичам. 

 

 

Ще се съхраним.

Ще се разпръснем.

Ще се върнем и ще продължим. 

 

 

Страхът умира. След него се показва хоризонтът. Виждаш ли го? Там, в далечината.  Той се достига още от първата стъпка. Така, както с първото Обичам те, се достига чистата любов.

 

 

Обичам те. 

 

 

25.01.2014.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...