13 февр. 2008 г., 17:52

ние ще му дадем

858 0 2
1 мин за четене

Светът, в който живеем, "не е лош". Той просто е прекалено материализиран, изпълнен с бездушие, а и глупостта му идва в малко повечко. Затова е така, изглежда... Потънал в безразличие, обзет от преструвки и лицемерие. Всеки се крие под някаква маска... дори и малкото нескрити души. Сякаш хората се страхуват да бъдат добри. Срам ги е, че носят не камъни, а сърца в себе си. Иглежда толкова смешно и жалко.

Като на маскен бал... само дето там маските са страшни, а не хората под тях. И си мислим, че всеки, който не го е срам от сърцето си и не се страхува от добротата си и не се крие зад маска, е луд. "- Той е различен... На тоя му има нещо. Не е като нас"... Е да, ама не!!! Нито е луд, нито има нещо. Е, че не е като нас, не. Даже му липсва нещо. (Че за какво ли му е?!?!) Ами дааа, няма си маска човечецът. Сигурно си е загубил всичките жълти стотинки алчност, лицемерие, бездушие, безразличие, злоба, омраза.

Нищо де. Ние нали сме "ДОБРИ"(и си имаме всичко - даже ни идва много). Ще му дадем!!! Но ще му дадем не жълти стотинки, а цели пачки, кредитни карти, празни чекове с гореизброените богатства. Ще му ги струпаме на купчина. Ще го залеем като вълна. И не само на ТОЗИ някой, а не всеки, изпаднал в нужда.

За повече справки: Светът, в който живеем и ще живеят нашите деца. А може би са те тези, които първи ще се обърнат за помощ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...