13.02.2008 г., 17:52

ние ще му дадем

863 0 2
1 мин за четене

Светът, в който живеем, "не е лош". Той просто е прекалено материализиран, изпълнен с бездушие, а и глупостта му идва в малко повечко. Затова е така, изглежда... Потънал в безразличие, обзет от преструвки и лицемерие. Всеки се крие под някаква маска... дори и малкото нескрити души. Сякаш хората се страхуват да бъдат добри. Срам ги е, че носят не камъни, а сърца в себе си. Иглежда толкова смешно и жалко.

Като на маскен бал... само дето там маските са страшни, а не хората под тях. И си мислим, че всеки, който не го е срам от сърцето си и не се страхува от добротата си и не се крие зад маска, е луд. "- Той е различен... На тоя му има нещо. Не е като нас"... Е да, ама не!!! Нито е луд, нито има нещо. Е, че не е като нас, не. Даже му липсва нещо. (Че за какво ли му е?!?!) Ами дааа, няма си маска човечецът. Сигурно си е загубил всичките жълти стотинки алчност, лицемерие, бездушие, безразличие, злоба, омраза.

Нищо де. Ние нали сме "ДОБРИ"(и си имаме всичко - даже ни идва много). Ще му дадем!!! Но ще му дадем не жълти стотинки, а цели пачки, кредитни карти, празни чекове с гореизброените богатства. Ще му ги струпаме на купчина. Ще го залеем като вълна. И не само на ТОЗИ някой, а не всеки, изпаднал в нужда.

За повече справки: Светът, в който живеем и ще живеят нашите деца. А може би са те тези, които първи ще се обърнат за помощ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...