Feb 13, 2008, 5:52 PM

ние ще му дадем

  Prose » Others
855 0 2
1 min reading

Светът, в който живеем, "не е лош". Той просто е прекалено материализиран, изпълнен с бездушие, а и глупостта му идва в малко повечко. Затова е така, изглежда... Потънал в безразличие, обзет от преструвки и лицемерие. Всеки се крие под някаква маска... дори и малкото нескрити души. Сякаш хората се страхуват да бъдат добри. Срам ги е, че носят не камъни, а сърца в себе си. Иглежда толкова смешно и жалко.

Като на маскен бал... само дето там маските са страшни, а не хората под тях. И си мислим, че всеки, който не го е срам от сърцето си и не се страхува от добротата си и не се крие зад маска, е луд. "- Той е различен... На тоя му има нещо. Не е като нас"... Е да, ама не!!! Нито е луд, нито има нещо. Е, че не е като нас, не. Даже му липсва нещо. (Че за какво ли му е?!?!) Ами дааа, няма си маска човечецът. Сигурно си е загубил всичките жълти стотинки алчност, лицемерие, бездушие, безразличие, злоба, омраза.

Нищо де. Ние нали сме "ДОБРИ"(и си имаме всичко - даже ни идва много). Ще му дадем!!! Но ще му дадем не жълти стотинки, а цели пачки, кредитни карти, празни чекове с гореизброените богатства. Ще му ги струпаме на купчина. Ще го залеем като вълна. И не само на ТОЗИ някой, а не всеки, изпаднал в нужда.

За повече справки: Светът, в който живеем и ще живеят нашите деца. А може би са те тези, които първи ще се обърнат за помощ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...