16 дек. 2007 г., 20:48

Никой 

  Проза
902 0 0
1 мин за четене
Здравей. Аз съм хлапето Никой, което иска да стане хлапето Някой. Понякога съм тук, но обикновено съм другаде. Където и да съм, обаче, винаги е тъмно. И аз вървя напред, надявайки се да ми стане по-светло. А може би просто трябва да се върна назад, за да намеря светлина... Понякога казвам много умни неща. Чак се чудя откъде ми идват. Освен това, имам много хубави очи и когато ми стане гадно, оттам потича вода. Защо? Не знам. И други работи не знам. Защо татко бие мама? А, забравих! Мама се казва Апатия, а татко Война. Не ми обръщат много внимание. Заети са. Татко убива мама по няколко пъти на ден, ама на мама нищо й няма. Що не вземе и мен да ме убие някой път? И без това на никой не трябвам! Защо? Не знам. Аз и други работи не знам. Защо мама ми взе куклата и ми даде електронна игра? Защо като казах на мама, че я обичам, тя каза: "Добре"? По филмите, когато някой каже на друг, че го обича, другият му казва: "И аз!" Аз реших, че вече няма да обичам мама. И татко няма да обичам! И тебе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Все права защищены

Предложения
: ??:??