Здравей. Аз съм хлапето Никой, което иска да стане хлапето Някой. Понякога съм тук, но обикновено съм другаде. Където и да съм, обаче, винаги е тъмно. И аз вървя напред, надявайки се да ми стане по-светло. А може би просто трябва да се върна назад, за да намеря светлина... Понякога казвам много умни неща. Чак се чудя откъде ми идват. Освен това, имам много хубави очи и когато ми стане гадно, оттам потича вода. Защо? Не знам. И други работи не знам. Защо татко бие мама? А, забравих! Мама се казва Апатия, а татко Война. Не ми обръщат много внимание. Заети са. Татко убива мама по няколко пъти на ден, ама на мама нищо й няма. Що не вземе и мен да ме убие някой път? И без това на никой не трябвам! Защо? Не знам. Аз и други работи не знам. Защо мама ми взе куклата и ми даде електронна игра? Защо като казах на мама, че я обичам, тя каза: "Добре"? По филмите, когато някой каже на друг, че го обича, другият му казва: "И аз!" Аз реших, че вече няма да обичам мама.  И татко няма да обичам! И тебе няма да те обичам! Никой няма да обичам вече. То нали, като обичаш, трябва да си щастлив (И това го видях в един филм), а пък аз май не съм щастлива. Щастлив. Щастливо. Както и да е! Какво е щастлив? Аз... Искаш ли да се запознаем? Аз няма да ти счупя китайската ваза, обещавам! Ще бъда много добро дете! Е, ако искаш можеш да ме намериш всеки ден в моята синя стая. Може би си я чувал? Намери ме, ако ти се занимава. Не. Надали искаш да си губиш времето с едно прозаично-самотно дете, което твърди, че е Никой (и на всичкото няма изгледи да стане Някой)? Надали ти пука за мен? И все пак, ще ми бъде приятно...

На детето с най-красивите синьо-зелени очи