- Дядо, защо си на терасата толкова рано? Студено е!
- Събуди ли се, Иринче? Ами, исках да видя изгрева и затова. Хайде да закусиш, баба ти е приготвила масата. Трябва да побързаш, защото ще закъснееш за училище.
- Няма, има още един час. Жалко, че се успах, щяхме да го гледаме заедно. Хубав ли беше?
- О, да, прекрасен, изпълва с надежди, очаквания, с мечти, като всяко начало.
- Значи денят ще е хубав?
- Е, това вече зависи от нас самите, мъниче! Какво ще се случи с мечтите, надеждите и очакванията ще разберем, когато слънцето си отиде. Побързай!
А прочете ли урока по биология?
- Дядо, ама, че си и ти, нали ти казах, че няма да ме изпитат днес. Аз съм 12 номер, всички сме без оценка, а госпожата винаги почва от първите или последните.
- Добре, добре, мълча си, просто ти напомням, че сте 24 деца в класа и шанса да вдигне точно теб е 1:24, но ти си знаеш. Аз съм само един мрънкащ старец.
***
- Моля те, намали! Движим се с 80, при положение, че ограничението е 50.
- Спокойно, тук няма кат ...