Чуха се остри забързани токчета по лъскавия теракот, той се обърна и я видя. И точно тогава то се случи. Гледаше я, изучаваше с професионално око, без да може да открие нещото. Онова, което го привлече силно като магнит. Фатално изкушаващо беше желанието да прокара пръст по бузата ù, да се приближи достатъчно, за да усети аромата на врата ù...

-          Добър ден! Аз съм Селена, тук съм във връзка с обявата за работа.

-          Да. Приятно ми е, аз съм Зак, седнете тук. - посочи единствения стол, който не беше зает със списания и тя откликна на поканата му.

-          Нося си биография и... всъщност, с какво искате да започнем?

-          Ами само ще ви задам няколко въпроса и ще ви изясня условията си - той го каза небрежно, вече бе решил да я наеме. Не само, защото искаше да спи с нея, но и виждаше, че гримът ù е страхотен и се чудеше колко ли време ù е отнел. Никога не би рискувал работата си заради някаква жена.

След като набързо я разпита дали ù харесва да гримира, дали е гримирала други хора преди и бързо ли работи, той я взе на работа, без да са минали и 5 минути. Гледайки я вече как излиза, той още имаше чувството, че сложи началото на нещо. Представяше си предстояща авантюра и мръсни мисли оплитаха съзнанието му, но си каза „едва ли”. Въпреки професията си, въпреки възможностите и силната му сексуалност, той не бе имал много жени. Не бяха малко, но не и толкова, че да може да бъде наречен „бройкаджия”. Харесваше пропорциите, естетическото, беше ценител на женската красота, но се познаваше достатъчно, за да знае как бързо му омръзват тези неща. Беше излизал с много от моделите си и осъзна, че насладата, която му носят телата и красивите им лица не е достатъчна никога. Копнееше за разговори, за близост, на която да може да разчита в тежки моменти. А дори не знаеше това. Както много хора не сe беше замислял никога какво иска.

“Come into my life, I got so much love to show you...”- мелодията на телефона прекъсна мислите му и той сепнат се заоглежда, за да го намери. Беше под някакви стари пейзажни снимки.

-          Здрасти! Отдавна не си звънял - каза, изненадан от факта, че Марио, негов колега фотограф, с който се мотаеха заедно понякога, беше от другата страна на линията.

-          Да, имам много работа, лятото дойде. Но довечера ми се излиза на бар, имаш ли планове?

-          Освен плана да се напия с теб, както в доброто старо време ли? - появи се чаровната усмивка на лицето му при спомена за лудите години.

-          Добре! Разбираме се за 23:00, ще чакам да минеш да ме вземеш от вкъщи.

-          Ок. До тогава.

Разбра, че след срещата с новата си секси служителка и плануването на вечерта със стар приятел, не може да продължи работа. А и беше 18:00 часа, обичайният момент, в който му писва да стои зад обектива или пред компютъра. Странно е как, мечтаейки, си мислиш, че ако получиш това, което искаш и всичко ще се нареди, ще си щастлив, нищо друго няма да ти е нужно. А когато мечтите ти се сбъднат и шокиращото чувство на невярване и главозамайващо щастие в началото отминат, осъзнаваш, че не е достатъчно. След като получи първия си чек от едно модно списание и видя името си на страниците под снимките, Зак с вълнение си каза „Приключението започва!”.  А дори не усети как животът му от приключение се превърна в работа.

 Грабна ключовете за своето богатство (25-годишно BMW), което беше първата му кола и, може би, последна, защото я обожаваше, и потегли към вкъщи.