Таксито спря пред блока. Тя плати на любопитния шофьор и слезе, като умишлено позволи на полата си да се вдигне повече от нормалното, за да разкрие съвършените бедра. Нека да я наречем госпожа Енева, не защото това бе фамилията на нейния съпруг, а защото искаме да бъдем дискретни към тази изтънчена дама. Нещо повече - самото фамилно име „Еневи” не е базирано даже и на достолепието на някой си Дядо Еньо, оприличен като основен клон в короната на съответното родословно дърво, а е генерирана от неопределеността на параметричната променлива “N” в математиката, демек де – явява се напълно измислена от автора.

Ама, я не се разсейвайте! По-нататък ще има още параметрични променливи. Да се върнем към сюжета...

Та, госпожа Енева се качи в ансансьора и натисна бутона за своя етаж. Дано децата да не са се върнали още – мислеше си тя. Имаше нужда от малко усамотение. Още усещаше гъделичкаща похот в себе си, въпреки бурните изживявания през този следобяд. В нея бушуваха толкова противоречиви емоции! Чувстваше се предадена и унизена, но и мъничко виновна, защото за първи път бе изневерила на съпруга си и то не с някакъв си конспиративен любовник, а с двама - почти непознати мъже.

Да, децата ги нямаше още. Искаше и се да се потопи във ваната, отдавайки си на илюзията, че така бе отмила от себе си всичките си терзания. Свали си мантото, блузата и полата, оставайки по черен дантелен сутиен и жартиери, придържащи фините черни чорапи, на единият от който имаше безкрайна бримка отзад. Оскъдните бикини останаха някъде в онази квартира. Погледна се в голямото огледало. Отражението излъчваше съблазън и еротика, нищо чудно, че таксиметровият шофьор така жадно я облизваше с поглед. Сякаш следобедната авантюра по никакъв начин не можеше да бъде завоалирана в дискретност.

В този миг на вратата се звънна. Тя се напъха бързо в пеньоара си и се втурна да отвори. Не погледна през шпионката, защото беше убедена, че са децата.  Изненадата беше неописуема, когато срещу себе си съзря господин Енев.

- Ти... Защо си идваш сега...искам да кажа, нали утре... – заекна тя.

- Ха, да си пръждосвам, ако преча... Ти да не си с любовник? – изсмя се той.

- Вече не съм. Хайде влизай, де! Нали трябваше да се прибереш утре? – недоумяваше тя.

- Провалиха ми се някои от срещите и реших да се прибера още днес. Нещо да не осуетявам? – попита той вече не толкова весело.

- Не! – отсече тя, като се чудеше дали да предприеме атака или стратегически да поизчака.

- О-о, ти си с чорапогащник под пеньоара си... Да не излизаш някъде?

Тя се обърна и се опита да се плъзне като сянка покрай него, в опит да се добере до спалнята, надявайки се там да успее да прикрие овреме останалите подробности от тоалета си. Уви, съдбата бе решила друго.

- Имаш огромна бримка на единия си крак отзад. – отбеляза господин Енев и я хвана настойчиво за лакътя. Леко я придърпа за целувка, обръщайки я към себе си и нежно я обхвана в прегръдка около ханша. Тя изтръпна. Трябваше да предприеме нещо, защото той вече я притискаше страстно към себе си, докосвайки с устни меката извивка на шията зад ухото и плъзгайки свободната си ръка по изпъкналото и дупе. В този миг господин Енев застина, поглеждайки я от упор в очите.

- Но какво е това? Та ти си с жартиери? Какво става тук? – попита с хриптящ глас той и разтвори пеньоара с отривисто движение – И си без бикини? Къде си била или може би смяташ да отидеш?

- А ти къде беше? Да не би да се беше командировал в онази квартира, за да се въргаляш с тази... уличница! Ама нещо май са ви надушили! Провалили му се били срещите... Я не ставай смешен и като мъж се изправи и си признай всичко! И на нея ли също подари вибратор, за да си играе пред теб? Е, по добра ли е от мен в леглото? Я кажи от колко време я чукаш? А после бил изморен... За това ли не се сещаш за мен? Да, изневерих ти! Това е моето отмъщение! Хайде сваляй картите! – разфуча се госпожа Енева.

- Но какво става, за бога! – с искрено недоумение попита съпругът.

А какво ставаше наистина...

Всичко започна преди няколко месеца.  Господин Енев се бе вглъбил в професионалната си кариера, заемайки отговорен пост в една голяма интернационална компания. Това лоялно себеотдаване отвори неизбежната пролука в семейните им отношения. Госпожа Енева започна да изпитва първоначално едва доловима нотка на самота, която в последствие се трансформира в натрапчивото усещане за отчуждение и непотребност. Дали не си втълпяваше нещо или той наистина бе много зает, особено след повишението му. Нима бе възможно до такава степен да бъде обсебен единствено от работата си. Постепенно интимните контакти между тях се разредиха във времето до безкрайност, а сексуалната неудовлетвореност дозаклини в съзнанието на госпожа Енева прозаичното съмнение за още по-прозаичната любовна авантюра на съпруга си с някоя от секретарките му. Като следствие на горното, тя започна да се облича по-женствено и предизвикателно, с надеждата да разпали отново жаравата от онези времена, та било то и на цената на провокирана ревност. Резултатът обаче не бе така ефектен, а от тук терзанията на Енева се засилиха стократно! И точно в този период се появи симпатичният непознат с червената роза. Той я пресрещна пред входа на тузарската кооперация, където живееха Еневи и съвсем непринудено подхвърли:

- Здравейте хубава Госпожо! Тук ли живеете? – небрежно попита той.

- Да! А Вас какво Ви засяга? – малко грубо му отвърна тя, леко изплашена.

- Живея в този район отскоро и Ви забелязах случайно в кварталния магазин! Искам да Ви поднеса моите почитания и да Ви кажа, че сте невероятна жена! Моля приемете това цвете в знак на дълбоко уважение, без какъвто и да е ангажимент! Не се притеснявайте, няма да Ви досаждам. Тръгвам си, довиждане! – каза толкова непринудено той и се отдалечи.

Тя дълго обмисля тази странна случка. Нищо необичайно обаче не се случи повече. Постепенно монотонното ежедневие си влезе в руслото на времето. Госпожа Енева се потопи в своите семейни терзания и домашни ангажименти. Междувременно тя подлагаше съпружеската обязаност на господин Енев на всевъзможни изпитания и тестове, на които той се проваляше, абсолютно неподозиращ и вглъбен в проблемите си.

И така до осми март.

На този прекрасен дамски празник госпожа Енева откри един голям плик в пощенската кутия. Първоначално не му обърна внимание и качи цялата кореспонденция в къщи. Изхвърли обичайните рекламни брошури и отвори въпросния плик. Ахна от изненада. Вътре бе пъхнат чифт луксозни класически дамски чорапи. Нима мъжът и си бе сетил за празника! На плика не бе отразено нищичко. Сигурно е намислил някаква изненада за вечерта и това бе знак за стила на облеклото и характера на мероприятието – помисли си тя и усети импулсивното свиване в слабините си. Разлепи опаковката и внимателно извади прозрачните като черна паяжина чорапи. Тогава изпадна и онази визитката. Име и телефонен номер:

„Емо Емов

Телефон - 08885------„

Вие се досещате, че и тези имена не се основават на неоспоримата действителност, а дължат генезиса си на другата параметрична променлива „М” – също от математиката.

На гърба на въпросната визитка бе добавено с равен ситен почерк:

„ Честит празник, прелестна Госпожо! Вашата неустоима красота трябва винаги да бъде адмирирана и подчертавана! И за да не бъда досаден с присъствието си, замених червената роза с един скромен подарък. Бих се радвал някой път да мога да видя блясъка на тази коприна върху съвършените Ви крака! Нищо ангажиращо и хиляди извинения!”

Ако кажем, че госпожа Енева бе учудена, ще излъжем... Тя бе шокирана! Да, нямаше съмнение, че това бе дело на непознатият с червената роза. Противоречиви емоции изпълниха съзнанието и - недоумение, любопитство, страх, възмущение и ... да, леката възбуда бе вече съвсем осезателна. Значи не бе съпругът и! Илюзиите за еротична вечеря на свещи в изискан ресторант с любимия човек се пръснаха на хиляди парченца, досущ като разбито огледало! Е, поне можеше да поразсее притесненията и самообвиненията си в преходността на своята привлекателност. Мисълта за симпатичния непознат и неговата дръзка галантност караше нещо да трепти дълбоко в нея. Реши да изпробва неочаквания подарък. Беше както винаги сама у дома, защото децата бяха на училище. Наистина чорапите бяха невероятни. Сладостните тръпки се разляха на талази и предизвикаха  гъделичкащо очакване под венериния хълм. Тя внимателно напъха пръстите на елегантното си краче в ефирната материя. Колебливо заизпъва деликатната коприна нагоре по изтънчения си глезен, обвивайки заобленото си коляно и още по-нагоре, достигайки почти до нежната извивка на изящното си бедро към влажната вече женственост. Неволно плъзна ръка по бикините, сякаш да се увери в повишеното ниво на чувствителност в тази зона от тялото си. Трябваше да овладее нарастващата възбуда, но тя явно вече бе преминала границата на обратимостта. Нямаше избор, отдаде се на разгарящия се копнеж, понасяйки се към бездната от страст и похот. Нямаше време да смъкне бикините си, защото първата кулминация от дълго сдържаните емоции вече я връхлиташе с грохота на ураган. Едва успя да пъхне ръка в тях, за да си помогне с трепереши пръстчета, докосвайки наелектризираната пъпчица между нежните си устнички. Цялата вселената се завъртя бясно, размивайки времето и пространството в гигантски калейдоскоп. Последвалите няколко разтърсващи оргазъма постепенно тушираха натрупаното напрежение.

Вечерта тя не сподели нищо на съпруга си за неочаквания подарък и предизвиканата от него палава игричка. За жалост семейство Еневи не отидоха на ресторант, защото господин Енев пак закъсня. Добре все пак, че се бе сетил за букет и скромен подарък. Не е необходимо да споменаваме, че госпожа Енева бе огорчена и ядосана.

Ежедневието отново се провлече като мътна река. Настъпи май. Времето бе приказно и пролетта носеше със себе си полъх на любов и страст. Този повей не подмина и нашата героиня, подтиквайки я да се чувства отчайващо женствена.  Съпругът и бе все по-погълнат от работата си, а тя все по подозрителна. При подготовката на летния си гардероб, тя се натъкна на въпросните чорапи. Мигновено и хрумна палавата идея за еротичен уикенд. Това щеше да бъде поредният тест на целомъдрието и верността на господин Енев. След вечерята в един четвъртък от началото на май тя подхвърли следната предизвикателна реплика към господин Енев:

- Скъпи, искаш ли в събота да отидем някъде, но само двамата? Ще оставим децата на нашите. Например да отидем в някой романтичен град. Ще си наемем хотел и ще се забавляваме! – попита го закачливо тя.

- Съкровище, с най-голямо удоволствие, но... Тъкмо щях да ти кажа, че ще съм в командировка до края на седмицата. Тръгвам утре рано. Да го отложим за средващия уикенд? – някак конфузно отби предложението той.

Всички илюзии бяха попарени, досущ като напикани бегонии!

В петък събитията се развиха изключително непредсказуемо и драматично. След като господин Енев замина, а децата излязоха за училище, госпожа Енева нервно подхвана домакинските си задължения. Бе ядосана, защото се чувстваше пренебрегвана и отхвърлена. Та той за пореден предпочете работата си. В крайна сметка, на кого вече му пукаше дали доминиращата позиция на служебните пред семейните задължения бе само за параван или не! Дори наистина да си имаше и любовница, а госпожа Енева вече бе сигурна в това, той нямаше право да я пренебрегва така грубо! А една жена е способна на чудеса от безумие и непредсказуемост, когато се чувства отхвърлена!

Изведнъж се сети за визитката. Понечи да се обади, но сега пък я налегнаха угризения. Спомни си за трепета, предизвикан от онези чорапи при първото им докосване. Е, мисълта за непознатия и неговата дръзка демонстрация на симпатии също не бе за пренебрегване. Все пак нали някой я харесваше и безспорно желаеше. Бе си купила страхотен комплект дантелено черно бельо, с с което мислеше да се издокара за събота, ама нейсе… Какво пък, ще се обади на онзи самонадеян симпатяга и най-много да пофлиртува с него...

- Ало! Здравейте господин Емов! Аз съм Енева. Ако се сещате... – поде делово тя, но бе прекъсната от събеседника си.

- Здравейте госпожо Енева! Каква изненада! Как сте! На какво дължа тази чест? – отекна гласът му непринудено в слушалката.

- Реших да Ви благодаря за … малко неприличния подарък. Знаете навярно, че подобен жест може да се тълкува по твърде деликатен начин и то…

- О-о, не го възприемайте така, моля! – прекъсна я за втори път той – Да, действително подаръкът е от малко по-интимен характер, но ако погледнете случая от друг ъгъл, навярно няма да Ви се стори толкова деликатна цялата ситуация. Вижте, жена ми държи магазин за бельо, така че аз възприемам въпросният артикул като стока. Да, вярно е, че тази стока ще подчертае неустоимостта на Вашите изящни крака, но съгласете се – сутиен или бикини биха били далеч по гротестни като подарък!

- Голям хитрец сте! Убедихте ме. Но все пак, нямаше нужда! – отвърна тя.

- Е, не е така! Мисля, че биха Ви стояли чудесно! Ще предизвиквате трепет в мъжките сърца, а това не е малко! Прекрасна дама , като Вас, трябва да носи радост на всички ценители, защото противното ще бъде престъпление срещу природата! – продължи с ласкателното си настъпление Емов.

- О, благодаря! Да, наистина са много хубави! – съгласи се Енева.

- Какво ще кажете някой път да ми демонстрирате Вашите съвършени крака в тях, да речем в съвсем непринудена среща на кафе, някъде в центъра или където Вие пожелаете? Пак повтарям – съвсем неангажиращо, просто като добри приятели и нищо повече! – наистина бе много дързък.

- Защо пък не! Има сделка! Да отидем да пием кафе някъде в някое хубаво заведение с маси навън, за да се насладим на хубавото време. – поде инициативата тя.

- Дадено! Имам предвид едно кокетно заведение с приказна тераса. Кога ще ме ощастливите с компанията на Вашата неустоимост? – в гласа на Емов се долавяше хриптене.

- Голям ласкател сте! Какво ще кажете за сега. Децата са на училище. Но Вие навярно нямате тази възможност. – продължи та.

- Ами да... Чудесно! Разбира се, че мога! Идвам да Ви взема с колата. Дайте ми четиридесет минути…

- Чакайте, чакайте…На мен ми трябват повече от четиридесет минути. След около час и половина, но ще се възползваме от услугите на обществения транспорт! – прекъсна го Енева.

- Добре! След час и половина ще Ви чакам пред Вашата кооперация с такси! – отсече Емов и затвори.

Тя излезе от входа на кооперацията в ослепителен костюм, състоящ се от елегантна пола до коляното и манто в мек пастелен зелен цвят. Отдолу бе с нежна черна блуза, която бе в тон с чантата и обувките. Високите тънки токове зачаткаха отмерено по тротоара. Всички мъже на улицата извърнаха поглед към нея. Времето сякаш спря. А тя бе забележителна дама, със стройно телосложение и меки изваяни форми. Тъмната и коса се спускаше свободно до раменете на непринудени вълни. Строгостта на правилните линии на лицето се омекотяваше от едва забележимото чипо носле и сочните, добре оформени устни, който караха мъжките фантазии да активират точно определени картини, досещате се какви. На този фон пъстрите очи придаваха загадъчност, чрез своите нюанси от безкрайната пастелна дълбочина, до игривите изумрудени отблясъци, сякаш нашепващи за  тайнствени сладострастни намерения.

Госпожа Енева потъна в спрелия наблизо таксиметров автомобил и изчезна като феерично видение. Емо Емов се опита с присъщата си отривиста непринуденост да поведе разговор, но този път инициативата нещо му се изплъзваше. Обаянието на неговата спътница го стисна здраво за гърлото и го остави без дъх. Едва успя да изрече на шофьора адреса на избраното заведение. То наистина се оказа кокетно и ведро. Имаше приятна светла тераса, откриваща панорама към добре озеленено междусградно пространство. Седнаха на ефектни ниски кресла от някакъв тръстиков материал. Изящните колене на госпожа Енева, опаковани в блестящата прозрачна черна коприна, се подаваха съблазнително над стъкления плот на ниската масичка. Емов не отделяше поглед от тях. Тя бе забелязала предизвикания интерес и ги държеше плътно долепени едно до друго.

- Вие сте поразителна! Оставихте ме без дъх! Не мога да си събера мислите. А, да...Какво ще пием? – доста неуверено подхвана той.

- Благодаря! Аз бих предпочела капучино и натурален сок. А Вие? – отговори тя.

На мен ми е необходимо нещо по-силно, за да укротя аритмията си в момента, но е твърде рано. Ще Ви правя компания с един зелен чай, на първо време, пък после ще видим. – неубедително добави Емо.

- Чудесно! Вие с какво се занимавате всъщност? – попита Енева.

- В момента с нищо съществено. Помагам на жена ми при доставките и поръчките за магазина. Аз съм машинен инженер по професия, но за сега няма свободни позиции, които бих предпочел. Преди време продадох изгодно наследствен апартамент в центъра, парите от който вложих в бизнеса на жена ми. Предпочитах тя да е ангажирана по някакъв начин, защото... Навярно по-късно ще стане дума и за това. А Вие? – попита той.

- А пък аз съм домакиня. Занимавам се с децата. Мъжът ми печели добре, но е много зает. Ето и сега е в командировка. Ще се върне сигурно чак в неделя. Завърших биология в Университета, но така и не стигнах до реализация. Да не говорим за това, моля! – тъжно заключи тя и се облегна назад, премятайки небрежно крак върху крак.

- Да, нека говорим за друго. Вие сте удивителна жена! Имате неустоимо тяло и съвършени крака! Не съм се излъгал в прогнозите си! Знаете ли? Нося Ви, специално поръчани за Вас, шикозни чорапи с ръбове. Моля да ги приемете, тъкмо да си оставя вратичка за още една среща. – усмихна се Емов, възвръщайки  куража си – Апропо... Ако повдигнете съвсем малко полата си ще мога да видя тъмния край на чорапите Ви, моля!

Госпожа Енева се усмихна и се протегна за чантата си на съседното кресло, откъдето измъкна стилни слънчеви очила. При това движение полата наистина се вдигна с една идея, разкривайки почти цялата външна част на съвършеното бедро, но нищо повече. Очите и потънаха в загадъчност зад непроницаемите очила.

- Не ставайте циничен! А ако не приема този път подаръка Ви? – попита тя предизвикателно – Ще стане твърде ангажиращо, не мислите ли?

- Може е така да е. Вие сте изключителна дама и аз се предавам пред Вашата красота, защото не мога да и устоя! Не бих отрекъл, че ще бъда безкрайно щастлив, ако поне мога да Ви виждам от време на време! – призна той.

- „Поне”... „От време на време”... Какво искате да кажете? – дяволито попита тя.

- Да, права сте! Не мога да се концентрирам във Ваше присъствие! Вижте, аз трябва да Ви призная нещо! Моля да ме изслушате и да не ме прекъсвате! Дълго се двоумях дали въобще да зачеквам тази тема, но сега съм убеден, че съм длъжен да бъда искрен с Вас! Аз не Ви срещнах съвсем случайно. Търсех Госпожа Енева, но намерих Вас. Ще кажете – то е едно и също, но не е! Госпожа Енева е съпругата на един не съвсем случаен мъж в моята история, докато Вие сте нещо различно и неотразимо! Искам да кажа, че търсех госпожа Енева по съвсем различен проблем, но се натъкнах на Вас и от тогава не съм съвсем наясно със себе си! Да, зная че звучи инфантилно, но... По дяволите! Пак се оплетох. Вижте прекрасна госпожо Енева, мисля, че се влюбвам във Вас, въпреки, че...!

- Моля... Не, не Ви разбрах! Нека да си изясним ситуацията! Искате да кажете, че Вие съвсем целенасочено сте ме издирвал? И по каква причина, ако мога да попитам? Вие да не сте от онези извратеняци, които преследват жените и правят разни мръсотии! – недоумяваше тя.

- Да, не... Такова... леле, каква каша стана! Ами, вижте... Проблемът е, че Вашият съпруг и жена ми имат интимна връзка от известно време насам. Тогава реших да Ви намеря и...

- Я чакайте! Това да не е някакъв шантаж? Вие кой сте, всъщност? – прекъсна го безцеремонно тя и се наведе над масичката, слагайки край на съблазнителната гледка към бедрата си.

- Не, не е шантаж... За съжаление е истина. Мъжът Ви има любовна авантюра с жена ми! Той е директор в една мегакомпания. Има служебен автомобил и .... - Емов описа подробно някои детайли от житието и битието на неверния съпруг.

- И Вие решихте да ме употребите като оръжие в своето отмъщение? – запита нервно Енева – Чудя се защо още изобщо Ви слушам!

- Да, не трябваше да Ви казвам.... Ако не бях обсебен от Вашата обаятелност навярно щях да Ви използвам като... оръжие за отмъщение - както сама се изразихте! Щях да Ви сервирам информацията за изневерите на съпруга Ви по възможно най-фрапиращия начин, за да вгорча живота му чрез Вашата ревност. Обаче още щом Ви зърнах, нещо в мен се скъса и аз изоставих първоначалните си планове. Не мога да си обясня защо господин Енев е пристъпил към изневяра, при наличието на такава прелестна съпруга!

- Да, да... Тези суперлативи оставете за жена си! Чорапи ще ми подарява... Ама и аз съм една патица! – нервно изсъска Енева и понечи да става.

- Не си тръгвайте! Те навярно сега са заедно. Имам ключ от любовното гнезденце на влюбените гълъбчета. Наели са една мансарда в една нова кооперация. – изстреля на посоки Емов.

Тя се закова права пред масата. Фините чорапи бяха образували няколко едва забележими гънки на коленете след внезапното изправяне.

- И какво предлагате? Да отидем и ние и да направим четворка?!? Вие наистина сте извратен! Искате да ме примамите и после да ме изнасилите! Или може би сте някой некрофил и първо ще ме убиете по особено жесток начин! А-а-а, не! Май ще повикам полиция. – разфуча се тя.

- Ама Вие, какво? Да не искате да кажете, че съм сериен убиец! И таз добра... Никога не съм бил насилник през живота си! Вижте, имам и снимки на Вашия мъж и жена ми. Но щом се страхувате от мен, моля така да бъде. Ще си тръгна аз и никога повече няма да ме видите! Съжалявам, че Ви изплаших! Довиждане. – каза тъжно Емов и стана да си тръгва.

- Впрочем, защо мислите ли че те сега са там? Как ли би реагирал съпругът ми, ако се изтресем на вратата... Далеч ли е... Как го нарекохте – масарда? – тонът и не търпеше противоречия.

- Не е съвсем близо, но можем да вземем такси. Ако не са там, то всеки момент ще довтасат. Или може би Вашият съпруг е там и я чака, защото жена ми е в магазина, но ме предупреди, че щяла да затвори по-рано, под предтекст че има час за зъболекар. А и нали споменахте, че мъжът Ви е вкомандировка. Пъзелът се подрежда. – отвърна той.

- Всъщност, защо пък не! Да тръгваме!  - изкомандва тя.

Мансардата се оказа съвсем компактна боксониера с всичко необходимо. Това бе по-скоро студентска квартира, състояща се от всекидневна с бокс и баня с тоалетна. Основното обзавеждане се състоеше от модерен диван, който лесно се престрояваше на широка спалня, едно кресло и две табуретки в съшия стил. Раздвижена библиотека и малък гардероб придаваше известно раздвиженост. Подредено и чисто... И съвсем празно! Нямаше никой. Емов отключи направо вратата, без да звъни, като се надяваше вътре да завари поне един обитател. Пристъпиха несигурно в чуждото жилище, като на всеки от тях се натрапваше чувството за неканеност. Застанаха пред дивана и се спогледаха гузно. Ситуацията бе доста неприятна. Госпожа Енева разчупи зловещата тишина.

- Ама Вие как се сдобихте с ключовете, всъщност? – червейчето на съмнението се бе загнездило дълбоко в съзнанието на госпожа Енева и прояждаше параноични тунели в него.

- Извадих дубликати на два напълно непознати за мен ключове от ключодържателя на жена ми, докато беше в банята. Естествено рискувах, защото това можеха да бъдат всякакви ключове. – отвърна Емов.

-    А как решихте, че изобщо тази квартира съществува? – любопитстваше тя, като не криеше съмненията си.

-    Нека да седнем! Историята е следната... – поде Емов и седна на дивана – Жена ми започна да се облича много елегантно и предизвикателно. Изцяло смени стила и на бельото си. Започна да ходи редовно на козметик и прочие. Закъсняваше поне един ден в седмицата. Започна да провежда доста странни разговори, изпълнени с много недомлъвки. Един ден отидох до магазина в края на работното време, когато тя не ме очакваше. Беше затворено. Вечерта закъсня почти до полунощ. Оправда се с някаква клиентка, която имала подобен бизнес, но била фалирала и предложила останалата стока на безценица, та ходили до някакъв склад и се наложило да опишат артиклите. Не била чула телефона си. Да, ама аз вече се бях усъмнил. Започнах да се застоявам в кафенето срещу магазина всеки следобяд. Един ден пристигна един костюмар със скъп автомобил, а тя затвори магазина и се качи при него. Аз се метнах на едно такси и ги проследих до тук. Те потънаха във входа, а аз след тях. Успях да видя на кой етаж спря асансьора. Зачаках отпред. Междувременно се опитах да звънна на жена си, но тя не ми вдигна. После каза, че е била на маникюристка. След около два часа излезнаха и отпрашиха към вкъщи. Едвам хванах такси, но се забавих точно колкото да ги изпусна. На другия ден се обадих на един приятел, който бе завършил фотография, но работеше към една агенция за проследяване на хонорар. Той свърши останалото. Успя да ги проследи и да направи снимки в момента, когато мъжът паркирал колата във вашия гараж и се прибрал у вас, като по този начин стигнахме и до вашия съпруг.. От там аз реших да де свържа с Вас, като си Ви представях като някоя повлекана с ролки на главата. Изтръпнах, когато Ви зърнах за пръв път!

-    И решихте да ми подарите розата! – добави Енева и приседна на креслото.

-    Не! Розата дойде по-късно. Както Ви казах, бях решил да Ви информирам за ситуацията, искам да кажа – да информирам въображаемата повлекана за изневерите на съпруга си, чрез което да инициирам ревност и последващи семейни скандали. Вие се оказахте очарователна дама и аз зациклих в сценария си! Не можех да повярвам, че той може да Ви замени с друга. Непрекъснато си мислех за Вас. Редуваха се ревност по жена ми и копнеж по Вас и .... Тогава ми блесна идеята за розата... – Емов си умълча.

-    Казвате, че Вашият приятел ги е заснел? Искам да видя снимките – тя бе непримирима.

-    Разбира се! Ще Ви ги пратя на мейла. Или може да се обадя на Кръстев, това е моят детектив. – ентусиазира се Емов.

Ето пак... Досещате ли се за произхода на името на въпросния папарак. Да, точно така - и тази фамилия е измислена, но този път става дума за неизвестната математическа величина  „Х” , която фактически се изобразява с кръстче. Та ако един щракач, занимаващ се със сърфиране сред мръсното бельо на хората, не можем да завоалираме в анонимността на неизвестната „Х”, то кого другиго! Ама, пак се разсейвате! Марш обратно към тематиката на настоящия разказ...

-    Да, не е лошо да се обадите и да го помолите да дойде, за да бъде и евентуален свидетел. – каза тя.

Кръстев каза, че не може да дойде веднага, защото имал ангажимент, но пък за сметка на това бил наблизо и щял да довтаса       веднага, след като се освободи - накъде до час.

-    Само до тогава да не кацнат влюбените птички, че свидетеля ще се окаже излишен. Чувствам се като крадец! Какво ли има в този гардероб? Ще надзърна...

Емов се надигна и отвори въпросния гардероб. Какво имаше вътре ли? Бельо. От всички разновидности, било то спално или персонално такова. И нещо по-различно - вибратор с внушителни размери!

-    Я виж ти! – Емов го извади с два пръста. – И в къщи има подобен. Вие какво мислите? – обърна се той към нея.

-    Да, типично в негов стил, имам предвид съпруга ми! И на мен ми подари. Обожава да ме гледа, докато... – не довърши тя.

-    О-о-о! Наистина ли? Харесва ли Ви да го правите пред него? И аз не бих се отказал от удоволствието да Ви съзерцавам! Какво не бих дал да Ви видя в такава фаза! Какво ще кажете? – подсмихна се Емов.

-    Не ставайте нахален! А и точно тук и точно с този... с който Вашата съпруга се е задоволявала пред погледа на моя мъж! Не! Каква глупачка съм само! Чорапи ще обувам даже, а то каква била работата. Бил се захласнал по мен!?! Вятър и мъгла! – Енева бе нервна.

-    Но това е самата истина! Аз наистина Ви харесвам и наистина се влюбвам във Вас! Да, не мога да скрия, че Ви желая неистово! Съжалявам, че Ви разочаровах, но нямах сили да Ви заблуждавам повече! – каза Емов и хвърли вибратора на масичката.

Да, тя бе разочарована и огорчена. Чувстваше ледена празнина в сърцето си. Съмненията около верността на съпруга и се потвърдиха, а трепета от очаквания флирт със симпатичния непознат се изпари, оставяйки след себе си горчивото усещането за цинизъм и предателство. В този миг тя ненавиждаше всички индивиди от силния пол! Нейният съпруг бе предпочел жената на галантния Емов, който пък от своя страна бе готов на всичко, само и само да си я запази. И къде бе тя в цялата тази сцена?!? Употребена и ненужна... Да, точно така се чувстваше. Не, тя не беше само разочарована и огорчена! Тя беше бясна!!! И тогава реши да ги накара да се почувстват и те унизени... Тези самозабравили се самци, които така дивашки се бореха за една пачавра... Всъщност защо да е пачавра, та тя също е жена, но една друга жена! А защо тази жена не бе тя! Защо да не бъде тя! Да-а-а, защо да не бъде тя... Какво можеше повече да загуби? Защо изобщо трябваше да губи? А не можеше ли да спечели в тази ситуация? Влажна топлина отново обля слабините и.

-    Повярвах Ви! Как ли пък не! И Вие сте като всички останали! Влюбвал си бил в мен и ме желаел... – каза ранимо тя.

-    Вие сте много красива и неустоима! Да, желая Ви, точно тук и сега! Искате ли да Ви го докажа?– погледна я в очите той, стоейки прав до нея.

-    Кое по-точно ще ми докажете? Че ме предпочитате пред Вашата съпруга? Та нали заради нея сме в тази конфузна ситуация. Не ставайте смешен, а си признайте, че искате да ме изчукате за да си отмъстите за нараненото Ви его! И така да е, как ще ми го докажете? С цветя и подаръци?– някак дяволито попита тя.

-    Като Ви накарам да бъдете щастлива в моите обятия! Ще Ви доведа до висините на екстаза! Давате ли си сметка колко Ви желая! Но Вие можете и сама да се уверите! – промълви Емов почти шептейки и сведе поглед към издутината на панталона си.

-     О-о-о, така ли? Покажете ми, моля! – дяволито го подкани тя.

Емов разкопча панталона си, оставяйки го да се смъкне и открие разпънатите като палатка боксерки.

- Я виж ти! Защо пък да не видим какво се крие там. – усмихна се Енева, а в очите и проблеснаха онези изумрудени искрици, на които мъжете не устояваха. – Внимавайте да не ме възбудите, защото... Наистина ще се наложи да ме накарате да бъда щастлива! Ще се поизмъчите, уверявам Ви! Аз не съм толкова скромна в това отношение.

Той смъкна и боксерките, гледайки я право в очите. Членът му бе възбуден и вироглаво стърчеше напред към нея. В този миг, може би следствие на първоначалното си смущение, той едва забележимо се отпусна, но не намали размера си. Моравата му глава му бе досущ като огромна ягода, а от цепчицата отпред проблясваше закачлива сълзичка. Енева се заплени от гледката. Сърцето и заби лудо. Сетивата и се взривиха и тя неволно протегна ръка. Нежно го обходи по дължината и усети последвалото му втвърдяване. Вените му изпъкнаха и той се уголеми чувствително. Емов изсумтя или по-точно изръмжа нещо несвързано. Тя продължи да го гали, като от време на време го стискаше нежно. Слабините и пламнаха в тръпнещо очакване. Гъделичкащ копнеж се концентрира  около набъбналото клиторче. Искаше и се да докосне този голям и възбуден член с език. Изненадващо за самата себе си, тя се приведе и го целуна по набъбналата главичка. Изгаряше от желание да го поеме и не можа да устои на изкушението. Обхвана нежно с устни, усещайки го да се напряга като камък. Изгаряща похот обсеби сетивата и и се процеди в струйка от сладка ненаситност, там долу -  между чувствените листенца на разцъфналата и орхидея. Представи си как в този миг съпругът и влиза и ги сгащва в тази абсурдна ситуация. Тази мисъл отприщи непознати до сега емоции и фантазии. Някаква неустоима жажда я подтикваше да го поглъща все по-дълбоко и ненаситно да му се наслаждава. Този път тя бе сякаш различна и непозната, дори за себе си.

-    Невероятна сте! Нали това не е сън! Ще експлодирам! – промълви той с пресъхнала уста.

-    Опитах се да Ви намекна, че започнем ли, ще трябва да стигнем до общо удовлетворение! – едва успя да се откъсне от съблазнителния палавник тя - Нещата обаче придобиха неочакван и за мен характер! При мен няма да е лесно! Трябва доста да се потрудите! Мислете му! Не приемам откази! Ако се изпразните, това изобщо не означава, че сме свършили! М-м-м, колко е хубав! Искам го...! – каза тя ставайки от креслото.

Свали мантото си и седна да дивана. Емов не чака изрична покана и седна до нея с панталони около глезените си. Обгърна я с едната си ръка и я придърпа към себе си. Устните му потърсиха нейните, а другата му ръка се плъзна по съвършените бедра. Полата се вдигна над тъмния край на чорапите, изпънати от нежните черни жартиери. Тя обхвана отново твърдия му член и се наведе, за да го засмуче страстно. Той се приведе зад нея и повдигна единия и крак върху дивана, следствие на което полата се вдигна още, разкривайки прелестната дантела на бикините. Докосна ги, прокарвайки пръст по бленуваната цепка. Изгаряше от желание да докосне клиторчето и пъхна ръка под деликатната материя. Тя надигна ханша си и отривисто ги смъкна, захвърляйки ги някъде в ъгъла.  Нейната изцяло гладка прасковка се бе разпукнала от трепетно очакване.  Емов плъзна ръка, разнасяйки стичащите се соковете. Тя изстена и вдигна и другия си крак! Той се усука зад гърба и, подхващайки импровизирана поза 69. Дамата предугоди намеренията му и го обкрачи, като се стремеше да не изпуска палавият немирник от устните си. Езикът му се стрелна в розовата цепка, потапяйки се в сладкото и ухание. Тя простена и го погълна почти целия, после бавно го изхлузи от гърлото си, докато устните и достигнаха широката периферия на главата му и тогава силно го засмука, докарвайки го до ръба на кулминацията. Усети мига и бясно заусуква езичето си около процепа, откъдето всеки миг щеше да избликне на талази сладкия му нектар. Членът му се надърви до пръсване и веднага след това се разтресе в конвулсии.

Той бе по риза на дивана, все още с панталони около глезените, когато тя се върна от банята, оправяйки полата си.

-    Какво ще правим сега? Вие достигнахте до своето удовлетворение! Успяхте да ме възбудите! Или ще трябва да се  възползувам от вибратора, ако имате презервативи, разбира се. Колко време имаме, докато дойде този... фотографът? – изстреля тя няколко бързи въпроси.

-    Имам два презерватива. Мисля, че имаме почти половин час. Е, в краен случай можем да направим тройка! – отвърна Емов.

-    Вие пък! Няма да крия, че отключихте в мен неподозирани страсти, но все пак. Въпреки, че подобна мисъл не ми е съвсем неприятна. На какво ще си помисли Вашият приятел? Нали щяхме да хващаме прелюбодейците, а сега ние се озовахме на тяхно място! А ако нашите половинки точно сега довтасат и вместо ние тях - те ни изловят? Не стига, че сме нахлули, едва ли не чрез взлом в чужда собственост, ами остава да ни заварят в секс-оргия. – отвърна тя.

-    Нямах предвид моя приятел, а вибратора като трети участник. Идеята Ви е добра, обаче! А и той си пада по такива неща, нали е човек на изкуството, а те са доста освободени. За жалост сте права и за обстановката тук. Искате ли да се преместим в някой хотел наблизо? – Емов бе неузнаваем.

-    Не, не намирам идеята за добра! За мен ще бъде твърде неловко в хотелска стая, а да не говорим какво би си помислил Вашия приятел! По добре ще е да го изчакаме тук. Ще заключим вратата и ще оставим ключа в ключалката. Няма да се събличаме изцяло, ако все още имате някакви желания към мен, разбира се. – някак делово предложи тя.

-    Разбира се, че Ви желая! Елате при мен и да продължим започнатото. – каза Емов.

Тя взе вибратора от масичката и му го подаде.

-    Сложете му един презерватив. Нали щяхме да правим тройка. – добави тя със загадъчна усмивка и отиде да заключи вратата.

-    Вие сте фантастична! – изръмжа той.

Дамата разкопча блузата си, седна на дивана и вдигна високо полата си. Предизвикателно разтвори с пръстчета тръпнещата си вагина. Емов приклекна срещу нея и страстно я заобхожда с език. Тя простена и размачка гърдите си, освобождавайки ги над дантеления сутиен. Той плъзна вибратора по влажната цепка и нежно го притисна под клиторчето.  Огромната му глава плавно се вмъкна в тесния процеп. Нов стон се освободи след жадуваното проникване. Сладострастни талази заприиждаха като порой, който повлече всичко след себе си. Тя пое инициативата и продължи сама да контролира играчката с едната си ръка, а с другата ръка потърси оръжието на своя партньор, подсказвайки му недвусмислено за намеренията си. Засмука го отново и той започна да възстановява своята боеспособност. Тя бе неузнаваема сама за себе си. Непознати нови усещания изпълваха сетивата и. Неподозирана жар развихри нейните фантазии и отключи неконтролирана похот в нея.  Изпълнената и до пръсване утроба от този огромен изкуствен член разпалваше жажда за удовлетворение, което тя ненаситно се опитваше да изсмуче от естествения фалос в устните си. В този миг тя експлодира в първия си оргазъм.

Напрежението привидно отшумяваше в нея, но не и възбудата. Палавникът в устните и бе възстановил напълно размерите и твърдостта си.

-    Искам го в мен! Къде е другият презерватив?– прошепна тя.

Емов обхвана неустоимите и бедра и напористо я наниза на своята мъжественост. Тя бе изключително влажна и еластична, благодарение на вибратора, който сега си почиваше до тях. Времето и пространството шеметно се сляха, изгубвайки смисъла и значението си. Животинската страст, изпълващите методични тласъци, стенанията и клокочещите звуци на съвокуплението отприщиха в нея серия от припокриващи се малки оргазми, от които всеки следващ бе все по-разтърсващ, предвещавайки драматична развръзка!

Изведнъж някакъв телефон иззвъня, сякаш някъде в чужд сън. Тя бе на прага на поредната експлозия и не отрази досадното смущение. Бе цинично ненаситна. Сякаш бе отключила някаква скрита в себе си колосална енергия, която не можеше да бъде обуздана. Звънна се и на вратата. Емов се стресна и се закова неподвижен и точно в този миг усети нейните спазми около члена си.

-    Не трябваше да заключвам! – простена тя с премрежен поглед.

-    Ами ако са те? – изстреля въпроса си Емов.

-    Какво от това... Точно сега ли трябваше! Не можем да спрем точно сега! Не още!!! По дяволите... Не отваряйте! – тя бе като бушуващ ураган, който не можеше да утихне.

Пак звънна телефонът на Емов. Той бързо скочи и го измъкна от джоба на сакото си, небрежно преметнато на облегалката на креслото.

-    Спокойно! Кръстев е. Той е на вратата. – каза той, след проведения светкавичен разговор – да му отворим ли или да продължим?

Дамата си опитваше до пооправи измачканата си пола .

-    Да продължим, но как? Ами какво ще прави Вашият приятел? Трябва да го разкарате или да го накарате да почака някъде. Освен ако не искате да ни гледа или да го включим по някакъв начин. Имате ли му доверие? Добре, Вие решавате! – каза тя под въздействието на бушуващата възбуда.

-    Да го включим, въпреки че ще ревнувам! Но от друга страна – изживяването си заслужава, особено с дама ката Вас! – той се отправи по боксерки  и разкопчана риза към входната врата.

-    Добре, но ситуацията е много деликатна. Вие ще водите играта! Бъдете тактичен, моля! И не забравяйте за презервативите! – подхвърли тя след него.

Кръстев беше набит на външен вид, от този тип небрежни бараби, които не държат на префърцунените изгъзици. Носеше дънки и рокерско кожено яке с много ципове навсякъде. Бе със сравнително дълга черна къдрава коса, която преминаваше в свободна брада.  Ако някой му надене едно расо, то той би могъл спокойно да изкара някоя и друга пара от доверчивите миряни около кварталната църква.

Емов му връчи ключовете и му заръча да заключи отвън, докато намери презервативи от някоя близка аптека. Бе му нахвърлил набързо ситуацията, в която фотографът прие с охота да участвува.

Щом останаха сами те се нахвърлиха един към друг като диви животни. Тоя я притисна страстно към себе си и я повали на дивана, намествайки се между краката и. Проникна грубо в нея и започна да я нанизва методично на твърдия си боздуган. Впи устни в нейните и проникна с език. Тя потдаваше безропотно, опиянена от страстта си. Тази по-груба игра и хареса и тя похотливо се наслаждаваше на мисълта за предстоящата оргия.

Кръстев влезе и се стъписа от гледката. Запристъпва смутено към тях, сякаш всеки момент би се извърнал и побегнал презглава назад.

-    Хайде, ще се включваш ли или ще гледаш! – изръмжа Емов без да спира с тласъците.

Енева стенеше тихичко в такт с поклащанията и безсрамно гледаше към новодошлия. Папаракът бързо се окопити. Той изпиваше с поглед полуголата дама и без да я изпуска от очи започна да се съблича.

-    Не се събличайте, моля! Такива са условията. Не мога да Ви обясня сега. – промълви на пресекулки тя.

Фотографът остана по яке и смъкна дънките си барабар с бельото. Неговата мъжественост изглеждаше неестествено голяма за отпуснатата си форма и предначертаваше колосални очаквания. Енева  не пропусна тази подробност и усети нова жар в утробата си. Тя протегна ръка към него и той пристъпи към дивана. Обхвана го и го придърпа без свян, за да го засмуче ненаситно. Той се втвърди и изпълни почти цялата и уста. Усещането бе неописуемо! Една дълбоко скрита нейна фантазия се реализираше с шеметен успех. Само дето основният участник не бе съпругът и, а един напълно непознат симпатяга.

-    Да се разменим, братле! – продума Кръстев.

Емо с видимо нежелание се отдели от прелестната дама и отстъпи място на папарака. Той притисна масивния си член, опакован в презерватива и безапелационно го разтърка по разтворената и блестяща от влага праскова на Енева. Тя простена при тази манипулация и услужливо се разкрачи за да го улесни. Брадатия я прониза и подкара бясно. Тя изви от удоволствие и се остави на ескалиращата си възбуда. Той обхвана изящните бедра, проблясващи във фината коприна и ги качи на раменете си, оставяйки огромна бримка на едини чорап от безбройните си ципове. Това отключи в нея още мръсни и похотливи фантазии.

-    Искам ви и двамата в мен! Моля ви да бъдете внимателни, поне в началото! Мисля, че видях в гардероба лубрикант. Емо, потърсете го, моля! – задъхано изрече тя, като така демонстрира предпочитанията си в разпределението на ролите

 Фотографът се изправи със стърчащ член, облян от сокове. Тя стана и го накара да се излегне по гръб, обкрочи го и го възседна, нанизвайки се на мъжествеността му. Полата и се бе навила около кръста, разкривайки дантеления колан с жартиери. Наведе се и впи устни в неговите, усещайки боцкането на брадата му. При тази поза дупето и лъсна съблазнително към Емо. От огромната възбуда и тръпката от очакваното усещане анусът и бе видимо отпуснат, приел формата на съблазнителна фунийка. Емо намери въпросния лубрикант и нежно размаза гела около примамливия отвор. Тя простена окуражително и забави движенията на ханша си. Емов натисна и вкара пръст. Там тя бе доста стегната. Той раздвижи пръста си в нея плавно и нежно. Стенанията се усилиха и минаха в по-висока октава, предвещаващи наближаващата експлозия от натрупани колосални напрежения.  Втори пръст се притисна към първия и застина в очакване да бъде допуснат. Тя отривисто се натисна назад  и помогна на проникването чу. Стенания изпълниха стаята. Емов усети движенията на папарака през тънката преграда. Размени  пръстите си с твърдия си член и проникна плътно в хлъзгавото и тясно отверстие. Заклати я бавно, но постепенно ускори ритъма и дълбочината. Тя полудя и се отдаде на шеметното удоволствие от настъпващата кулминация. Пулсираща наслада премина като мълния през всяка нейна клетка и се взриви  в нескончаеми конвулсии на утробата и, които мигновено пренесоха стихията на пожара и на останалите участници...

   Госпожа Енева си поръча такси по телефона и криво-ляво пооправи измачканите си дрехи. Нарочно остави бикините си там като знак за отмъщение. След като задоволи дълго сдържаната си страст, която бе преминала в ненаситна похот, тя се почувства като в безтегловност. Взе от папарака една флаш-памет със снимките на неверния си съпруг и напусна мансардата.

А в нея бушуваха толкова противоречиви емоции! Чувстваше се предадена и унизена, но и мъничко виновна, защото за първи път тя бе изневерила на съпруга си и то не с някакъв си конспиративен любовник, а с двама - почти непознати мъже. Това май вече го казахме някъде. Как ли би се чувствала сега, ако по-важният, от тези двама любовници бе съпругът и? Той би ли се съгласил да я сподели с друг, за да сбъдне една съкровена фантазия, която всяка жена таи дълбоко в себе си. Ако го бяха направили може би той не би потърсил ласките на жената на Емов? Дали пък вината не беше в нея, когато остави своя съпруг на кариерата си.

Енева стоеше объркана пред него и не знаеше от къде да започне. Тогава реши да му разкрие всичко, което знаеше - пък да става каквото ще.

- Включи си компютъра и ще ти покажа нещо. – каза тя смирено.

- Защо? Попитах те какво става тук, по-дяволита! – почти извика той.

- Включи и всичко ще разбереш! – едва прошепна тя.

Енев извади лаптопа от чантата си и го постави на масата в хола. Екранът му просветна почти веднага. Тя му подаде флашката безмълвно. Зареди се папка с много снимки. На първата отворена се виждаше служебният автомобил на нейния съпруг на някаква улица, а вътре ясно се открояваше съблазнителна блондинка.

- Ама тя била руса! Ти нали не харесваше руси жени, бе лъжец такъв! – яростно изсъска тя.

- Какво е това? Чакай малко! Какви са тези снимки? – видно недоумяваше той.

- И още питаш! Дай нататък! –  настоятелно отсече тя.

На втората снимка русата дама слизаше от колата, съблазнително разголила бедра под късата си пола. „И все пак Папаракът си е абсолютен похотливец” – помисли си тя.

На третата снимка... Но какво е това? На третата снимка се виждаше шофьорът на нейния съпруг, отварящ услужливо вратата на същата тази блондинка, точно пред входа на мансардата.

- Та това е шофьорът ми! И какво прави с моята кола и това момиче! Това не е жена му! Я чакай малко! – каза възбудено той и заотваря бързо следващите снимки.

На всичките бяха заснети въпросната блондинка и шофьорът. Енева гледаше пребледняла като платно с широко отворени очи.

- Не може да бъде! Ама той е с твоята кола... Но къде си ти тогава! Какво направих... – заекващо недоумяваше Енева.

- Ето защо непрекъснато му се налагаше уж да върши разни лични работи със служебната ми кола. Ама, я чакай малко... А ти какво ще ми кажеш в свое оправдание? – повиши тон господин Енев.

В този момент децата се прибраха с глъчка в къщи.

- Татко, татко, ти си се върнал по-рано! Ще ни водиш ли утре на цирк? – извика по големия син.

- Няма да ходим на цирк! Искам в зоопарка, тате! – изписука настоятелно по-малката дъщеричка.

-  Чакайте, чакайте! Ще отидем и на цирк, и в зоопарка, но сега трябва да сте послушни, защото ще дойде баба ви, а ние с мама ще отидем на ресторант. – каза строго господин Енев. – Хайде, приготви се скъпа по-бързо, аз ще се обадя на майка ти, за  да видя защо се бави.

-  Ама, аз... токова! Нали... – заекна тя от изненада.

- Хайде , хайде по бързо се оправяй и да тръгваме! И виж да си смениш чорапите, защото имаш бримка на единия отзад. – каза и той и намигна дяволито.

- Нямам други подобни. Ще си облека панталон. Или не... може би имам едни нови, но те навярно няма да са съвсем подходящи за случая? – неуверено подхвърли тя.

- Защо да не са подходящи? – недоумяваше Енев.

- Ами те са с ръбове отзад и може би са прекалено ангажиращи. – неуверено смънка тя.

- О-о-о! Разбира се че са подходящи! Ще отидем в скъп изискан ресторант, така че... – не довърши той.

- Мамо, мамо, какви са тези чорапи с ръбове? И аз искам чорапи с ръбове, мамо! – засуети се малката дъщеричка.

- Ще имаш разбира се, но когато пораснеш, принцесо моя! – каза  Татко и я гушна.

Ресторантът бе наистина изискан. Бяха в усамотено сепаре, на маса с тежка копринена покривка. Енева бе в ослепителна черна вечерна рокля. Тънките високи токове придаваха финес на стройната и фигура. Да не говорим за ефектните ръбовете на ефирните копринени чорапи отзад, придаващи феерична симетрия и неустоимост на съвършените извивки. Всички мъже в ресторанта мечтаеха да притежават тази фантастична дама.

- Кажи ми сега какво стана днес и защо беше така облечена! Наистина ли ми изневери? – попита той с хриптящ глас.

- Да, наистина ти изневерих, но то беше като отмъщение и акт на отчаяние! Ти отдавна ме пренебрегваш и аз много страдам. Особено след като се появи и този непознат... - тя заразказва своята невероятна история с монотонен глас, досущ като последна изповед. Не спести нищо, но не навлезе и в детайли. Наблегна на своята самота през последните месеци, като не позволи това да прозвучи като упрек.

- Това е всичко. Не мога да върна времето назад. Съжалявам... – каза съкрушено тя. - Сега сигурно ме мразиш, но разбери ме! Нямах друг избор! Аз бях сигурна, че си ме предал, защото отдавна не ме обичаш. Да, знам че ще кажеш – „защо не ми се обади и попита?”. Не, не го направих! Виновна съм и заслужавам да си понеса последствията! Лошото е, че те обичам още повече, особено след днес! Постъпи както считаш за разумно, но искам да не нараняваме децата. Ако искаш - намери си друга и аз няма да ви преча. Ще изпълнявам ролята на предана съпруга за пред децата, докато те пораснат или докато ти не ме изгониш. Ти решаваш! Да, не мога да върна времето назад, въпреки че не съм сигурна дали го искам! –  тя бе съкрушена.

- Какво искаш да кажеш с това, дали наистина го искаш? – запита той.

- Бих искала ти да беше днес с мен! Даже си го представях! Не знам дали ме разбираш. Усещането в подобна ситуация е невероятно за всяка жена. Ние обичаме да сме обект на почит и желания. Сигурно ще е неописуемо, ако го изпитваш с любимия човек. Но да не говорим за това сега! – сведе поглед пълен със сълзи тя.

- Хубаво ли ти бе с двама? – попита я той.

- Да, но с теб щеше да е съвсем различно! Как не се сетихме по-рано... – една сълза се отрони.

- Обичаш ли ме наистина?

- Да и то много повече, нали ти казах! – и втора се търколи.

- И не изпитваш никакви чувства към онези двамата?

- Не, разбира се! Това бе отмъщение! – извади кърпичката си от чантичката.

- И ще ме обичаш завинаги?

- Да, така мисля! Завинаги! Независимо какво ще стане с нас.

- И ще обичаш само мен, дори и ако си намерим подходящ партньор за тройка?

- Ти какво... ще ми се надсмиваш ли? – тя го погледна с изумрудените си очи, окъпани в сълзи.

- Не, разбира се! Обичам те и никъде няма да те пусна да ходиш! И аз съм не по-малко виновен. От днес нататък ще ти обръщам толкова много внимание, колкото ти не ще можеш да понесеш. Това ще ти е наказанието! Защо не си ми казала, че искаш да опиташ с двама? – каза нежно господин Енев.

- Не мислех, че ще ме разбереш!

- Хайде да се прибираме, но не в къщи. Да отидем на хотел... Или за днес нямаш сили вече? – дяволито попита той – И си помисли кой би предпочела за партньор... Дали да не поканим твоят ухажор-рогоносец? Какво мислиш...

Гледай ти, каква щуротия щеше да стане. За малко да сринем всичко в семейните отношения на основните членове от фамилия Еневи! Една фамилия със съвсем измислено име, но струва ми се – с не така измислени ежедневни проблеми. Една фамилия, която се бори със стихиите и капризите на времето, опитвайки се да се комерсиализира, за да надделее в хищническото си себедоказване сред джунглата на глобалния свят и същевременно се стреми да запази прозаичните и простички нещица, като обич, семейство и вярност. Нима в ежедневното си самоизяждане в името на парите, ние не продадохме и душите си! За малко щеше да стане една... мътна и кървава ви казвам! И то защо? Благодарение на една грешка... Една нищо и никаква грешчица. Съвсем нищожна грешка...

                                                                                                Спиро Киров