Таксито спря пред блока. Тя плати на любопитния шофьор и слезе, като умишлено позволи на полата си да се вдигне повече от нормалното, за да разкрие съвършените бедра. Нека да я наречем госпожа Енева, не защото това бе фамилията на нейния съпруг, а защото искаме да бъдем дискретни към тази изтънчена дама. Нещо повече - самото фамилно име „Еневи” не е базирано даже и на достолепието на някой си Дядо Еньо, оприличен като основен клон в короната на съответното родословно дърво, а е генерирана от неопределеността на параметричната променлива “N” в математиката, демек де – явява се напълно измислена от автора.
Ама, я не се разсейвайте! По-нататък ще има още параметрични променливи. Да се върнем към сюжета...
Та, госпожа Енева се качи в ансансьора и натисна бутона за своя етаж. Дано децата да не са се върнали още – мислеше си тя. Имаше нужда от малко усамотение. Още усещаше гъделичкаща похот в себе си, въпреки бурните изживявания през този следобяд. В нея бушуваха толкова противоречиви емоции ...