НОКТЮРНО

"Любовта не гледа с очите, а с душата..."
Шекспир "Сън в лятна нощ"


Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде, а и нямаше работа. Жевееше в собствено жилище, което родителите бяха му купили, докато беше студент. Решението беше да остане в София, с цел по-добра реализация. Беше обещаващ компютърен специалист и добър математик. Засега си докарваше добри странични доходи. Главоболието почти отшумя. Стана, разкърши рамене и си направи кафе. От кофеина главата съвсем се оправи. Изяде два сандвича и запали цигара. Телефонът звънна настоятелно. Беше негов приятел, с когото се уговориха да се видят в кафенето намиращо се близко да театър "Сълза и смях". Борислав се облече и излезе. До петнадесет минути беше на уговореното място. Избра по-сенчеста маса на лятната тераса. Зърна Сашо на отсрещната страна, придружен от две красавици. Приятелят му не си губеше времето. Имаше умението бързо да осъществява контакти с представителите на нежния пол.

- Здравей! Запознай се с приятелката ми...! А тази прекрасна дама е нейна братовчедка - погледна я закачливо. Катя и Елена ( така се казваха момичетата), се разположиха удобно, и завързаха разговор. Първоначалната неловкост се стопи и Борислав се почувства в свои води. Елена (братовчедката) беше седнала срещу него и често му хвърляше погледи. Това момиче май обичаше да флиртува, но дали го правеше с всекиго или само с онзи, когото харесваше... Борислав се питаше и отпиваше на глътки питието. Тя беше прекалено красива. Маслиненочерната й коса, големите кафяви очи и финия профил на лицето й се запечатаха в съзнанието му. Под оскъдните летни дрехи личаха овалните й възбуждащи форми. Всеки мъж би се впечатлил от красотата й. Сашо говореше и заради него. По едно време се сети, че го пренебрегва и реши да се реабилитира за поведението си.

- А Борислав е скромна, но действаща личност... - Сашо..., моля те! - Не ме прекъсвай! - отсече той - Аз държа на нашето приятелство, и искам дамите да знаят, с кого си имам работа! - усмихна се, и продължи уверено - Той е умен и компетентен компютърен гений. За него програмирането е голямо удоволствие. Освен това е и страхотен математик. Говоря самата истина. Необходимо е някой да го оцени по достойнство.

Борислав се усмихна за самоотбрана.

- Е... Сашо малко преувеличава. Чак пък гений! Човек трябва да е амбициозен и последователен в начинанията си. Ако е прекалено скромен и не е агресивен, но в нормален порядък, без да пречи на другите, никога няма да си намери работа! Да не говорим повече за мен! А ти няма ли да кажеш нещо за себе си?! - и погледна закачливо към Елена. Тя му харесваше, и това стана ясно на всички.

- Аз ли?! - тя не очакваше подобен въпрос. - Според мене последователността и амбициозността на човека зависят от неговия характер и вътрешната му нагласа.

     После разказа накратко за себе си. От този момент нашият герой вече я гледаше по съвсем друг начин. В него заговориха други чувства. Всяка нейна дума, дори и най-елементарното движение, се запечатваше в съзнанието и сърцето му. Заговориха за филми, музика и изобразително изкуство. Решиха да се видят отново. След първата им среща последваха много през това лято, изпълнени с емоции. Връзката им се задълбочи и укрепна. Той се отнасяше внимателно към нея и не бързаше да се впуска в любовна авантюра. Желанието му бе да се опознаят по-добре. Не искаше да я загуби и постоянно подхранваше в нея интерес към себе си. Много внимателно загатваше чувствата си. Умееше в подходящия момент да я прегърне или целуне, но с нетърпение очакваше мига за нещо по- интимно, а той според него още не беше настъпил. Елена оценяваше поведението му и неусетно се увличаше по него. В свободните минути, мислите й се стремяха към любимия. Започваше да мечтае тайничко за момента, в който ръцете му ще погалят тялото й и ще се случи онова хубаво и нежно докосване, за което всяка жена мечтае. Скоро желанието й се сбъдна. Борислав я покани у дома си - да послушат музика. Беше обещал да й пусне страхотни мелодии, които откри в интернет - записани на диск, специално за нея. Между тях съществуваха моменти, когато стигаха до сериозни конфликти и не винаги стигаха до едно и също мнение. Въпреки това между тях се установи интимност, която им харесваше. До този момент не бяха имали сериозни връзки. През тази нощ двата остри камъка притъпиха докосването и преодоляха различията си. Любовта извърши своето чудо, двамата го усетиха и разбраха. Неусетно лятото се изниза.Четирите месеца откакто се познаваха, им се сториха много повече. Често Борислав отстъпваше пред упоритостта на Елена, но с голяма тактичност. Но когато тя грешеше в преценките и постъпките си, той деликатно й намекваше, че не е на прав път. Стремеше се да избягват караниците и обичайните скандали. Елена оценяваше всичко това и за нищо на света не искаше да загуби Борислав, макар че често се цупеше и правеше на сърдита.

- Винаги правиш нещата така, че да влезеш в сърцето ми, а аз понякога съм голям инат... Прости ми! - и го целуваше дълго, сякаш да го умилостиви. - Такава си ми хитруша и лудетина... - усмихваше й се нежно той.

- А ти си несравним артист! Трябвало е да работиш в театъра! - весело го иронизираше. - Аз ли?! Не обичам скандалите, а и те обичам повече, отколкото си представяш, въпреки че си доста ината, буйна и суетна дама, но ако не беше такава, сигурно нямаше да те харесвам толкова!

- Има ли жена да не е суетна?! - направи обидена гримаса, но с крайчеца на окото го следеше.

- Ти да не се разплачеш сега? Ела, миличка! - притегли я в обятията си, а тя се сгуши в него и пъхна ръце под ризата му.

Започна едно лудо боричкане, което неизменно приключи в леглото. Двамата играеха с удоволствие всеки път този техен спектакъл и така любовта им беше още по-гореща и истинска. Случи се голяма беда и прекъсна тези сладки моменти. Бащата на Борислав почина внезапно. За няколко дни човекът си отиде, а за единствения му син това бе ночакван удар под пояса. Той обичаше баща си и макар че не живееха в един град, често говореха по телефона. Борислав трябваше да замине в Бургас за погребението. Не знаеше дали Елена ще иска да го придружи, затова реши да не я задължава да пътува с него, ако сама не го пожелае. Тя държеше да бъде до него в този тежък момент и отпътуваха заедно. Майката на Борислав, въпреки тежкия за нея момент от ненадейната смърт на най-близкия си човек, оцени присъствието на Елена позитивно. Момичето на сина й й направи много добро впечатление. Тя ги помоли да останат още няколко дни, докато свикне с положението, макар че едва ли се свиква лесно и бързо със самотата. Вечерта, когато си легнаха, Елена разбра, че държи много на него, на любовта им и пожела да бъде негова съпруга до края на живота си. Не му каза, тъй като моментът не беше подходящ. Когато се върнаха в София, му разказа за нейното решение. Той беше трогнат от искреното й признание и решиха, че е време да опитат съжителството си заедно. Тя се пренесе при него. Застанал до прозореца, Борислав гледаше първия сняг и си мислеше, че понякога смъртта води след себе си и хубави моменти. А навън вятърът свиреше своето зимно ноктюрно за тях.