Случвало ли ви се е да се събудите в ръцете на изнасилвача си?
На вас може би не, но на мен - да.
Прибрах се рано сутринта на другия ден. Майка ми ме посрещна с викове, а баща ми ме удари. Мисълта за самоубийство ставаше все по-натраплива.
Естествено, аз не казах истината. Толкова ме беше страх! Можеше да не ми повярват, а и да ми повярват, това не решаваше нещата. Казах, че съм преспала у най-добрата ми приятелка Елена. разговорът просто свърши, но болката не спря.
9 Юли Петък
Тази шумна тълпа! Подлудява ме, не искам да седя повече тук!
Изпивам на един дъх малкото останало от коктейла ми, оставям пари на барплота и се залавям да търся Елена. Толкова много хора, а прожекторите не спират да измарят очите ми още повече със своите ярки и натрапчиви светлини. Едва си чувствам краката, а шумът е непоносим. Тръгвам с бавна крачка към дансинга, като се взирам в лицата на танцуващите. Не срещам лицето на Елена и това ме принуждава да се кача на подиума, за да огледам присъстващите по-добре. От ...