17,30 – 18,30 часа
- Разкажете за фаталния петък…
- 23 август… Наистина, фатален ден. Трябваше да се отбия у дома – имахме важен разговор, баща ми искаше един съвет. Но не можах. Извикаха ни при началника, заповядаха в събота да сме в столицата. Докато обсъждахме задачата, докато разпределяхме кой къде ще е и как ще действаме, докато подготвим специалната екипировка – и то мина пет часа. Нямах време даже да хапна, та един колега донесе някакви банички следобеда. На другия ден трябваше да тръгнем много рано – в 6,00 часа. Затова ни разкараха по домовете със служебна кола. Нареждането беше – да се почива. И то сън. Можеше да се наложи после две денонощия да сме в акция. Затова оставих бележка на жена ми и легнах. Не съм я чул кога се е прибрала. В пет часа звънна будилникът, станах и, тъкмо излизах от входа, дойдоха колегите… „За справка“… - процеди иронично той…
- Някакви скандали да сте имали с родителите?
- За какво? Имоти нямаме – едно лозе гледахме, но се отказахме. Време нямам, а н ...