00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защо е тук и казва:
- Трябвало да дам показания…
- Не, няма да давате показания, а ще разговаряме. Показания ще дадете утре, с протокол и всички формалности. Но, разбира се, казаното сега и тук се записва и за него носите наказателна отговорност…
Жената се засмива:
- Чак пък наказателна… - Но очите ѝ играят и не се спират в нито една точка…
Казвам ѝ бавно:
- Такива са правилата, госпожо. И не аз ги променям, още по-малко вие…
Тя замълчава. А е успяла вече да предизвика определено отношение…
Ставам, отивам до масичката, отварям бутилка с вода, наливам й и учтиво я каня с ръка. После се връщам на темата:
- Откога познавате господин Григоров? ...