28 нояб. 2006 г., 00:18

Новите ми домашни любимци

1K 0 1
1 мин за четене

   Знаете ли какво беше фантастично за мен? – Моите родители от нерви се превърнаха в домашни любимци! Тази история започва така.

   Един ден, когато се прибрах  вкъщи разбрах, че госпожата беше казала на мама за изкараната от мен двойка. Мама много се ядоса и се превърна в куче – Цербер, а татко – в риба – шаран. Мама като видя рибата, се нахвърли да я яде. Аз започнах да викам:

 - Мамо! Долу! Долу! Това е татко!

   Тя лаеше, но аз не й разбирах. Скочи върху мен. Аз извадих точилката и започнах да я бия по трите й глави. После сложих рибата в аквариума високо от кучето. Бях ужасена от държанието на мама.

   Сега, след като нямах истински родители, които да ми казват какво да правя, си бях сама господарка. Но да не забравя – сега вместо тях имах домашни любимци. Носех отговорност за тях. Трябваше да полагам грижи – да ги храня, да им осигурявам време за почивка и т.н.

   След няколко дена много ми домъчня за мама и татко. Отидох при един познат доктор и му разказах всичко. Той ми даде някакъв специален елексир и каза да дам на кучето и шарана да пият от него.

   Върнах се вкъщи и направих, каквото ми каза докторът. Кучето и шаранът се превърнаха отново в хора. Заживяхме нормално както преди. Сега всичко е спокойно. Уча много и получавам само шестици, защото зная какво може да се случи, ако нервирам родителите си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Вичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво разказче си написала, Вики!!!
    Но твоят специален елексир трябва да бъде учението.
    Поздрави и успехи!!!

    п.с. Аз не поставям оценки, но за теб ще направя изключение.

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...