28 нояб. 2006 г., 00:18

Новите ми домашни любимци

1K 0 1
1 мин за четене

   Знаете ли какво беше фантастично за мен? – Моите родители от нерви се превърнаха в домашни любимци! Тази история започва така.

   Един ден, когато се прибрах  вкъщи разбрах, че госпожата беше казала на мама за изкараната от мен двойка. Мама много се ядоса и се превърна в куче – Цербер, а татко – в риба – шаран. Мама като видя рибата, се нахвърли да я яде. Аз започнах да викам:

 - Мамо! Долу! Долу! Това е татко!

   Тя лаеше, но аз не й разбирах. Скочи върху мен. Аз извадих точилката и започнах да я бия по трите й глави. После сложих рибата в аквариума високо от кучето. Бях ужасена от държанието на мама.

   Сега, след като нямах истински родители, които да ми казват какво да правя, си бях сама господарка. Но да не забравя – сега вместо тях имах домашни любимци. Носех отговорност за тях. Трябваше да полагам грижи – да ги храня, да им осигурявам време за почивка и т.н.

   След няколко дена много ми домъчня за мама и татко. Отидох при един познат доктор и му разказах всичко. Той ми даде някакъв специален елексир и каза да дам на кучето и шарана да пият от него.

   Върнах се вкъщи и направих, каквото ми каза докторът. Кучето и шаранът се превърнаха отново в хора. Заживяхме нормално както преди. Сега всичко е спокойно. Уча много и получавам само шестици, защото зная какво може да се случи, ако нервирам родителите си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Вичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво разказче си написала, Вики!!!
    Но твоят специален елексир трябва да бъде учението.
    Поздрави и успехи!!!

    п.с. Аз не поставям оценки, но за теб ще направя изключение.

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...