Щял да я смени за нула време. Явор нямаше толкова време, трябваше да бъде на уреченото място в уречения час. Нито секунда по-късно. Слезе, плати на шофьора повече, отколкото трябваше, защото нямаше дребни, и се забърза. Пеша щеше да стигне по-бързо от това нула време. Как може да спука гума тоя некадърник точно днес, точно сега? И това ако не е пръст на съдбата, здраве му кажи. Мразеше такситата, особено онези ретро возила с омазани от учтивост водачи, които непрекъснато те разпитват закъде пътуваш, защо пътуваш, към кого пътуваш, на колкото години си, обичаш ли ретро колите, кой модел, вече няма резервни части, имаш ли си приятелка и защо не или да, накъде върви светът и прочее глупости; мразеше света, а и времето, с което се пълнеше този свят – все не е каквото трябва и колкото трябва, или времето не достига и светът се спихва, или е прекалено много и светът се надува като балон. Изплъзва се като мокра връв и ти напомня, че ти си контролиран, а не контролиращ. Което е напълно нелепо, ...