Някакви всякакви
Внучката ми – цвете сред три дъбчета: „Не обичам, когато спя да се будя“…
хххх
Мъжки монолог: „Защо пак мърмориш? Защо? Майка ми и бабите ми не са ми се карали така. А те хем не са ме избирали…“
хххх
Студ, сняг и лед. Пазарът е почти празен. Две продавачки обсъждат нещо. Тънкият ми слух отдалеч улавя: „Казах й! Имам право да говоря… А тя вика, че е лъжа…“
Мисля си – Конституцията дава право на всеки да изказва мнение. И не е постановено непременно това да е истина…
Щото иначе ще останем без политикани и журналисти…
хххх
Зима с женски характер – усмихнат мраз…
хххх
Още нося аграрен загар…
хххх
С дрънканията на телевизионните глави нормалните хора постъпват както с излишната тежест в стомаха – направо в тоалетната…
хххх
Безкористна любов към подкупа…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
